About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 25 август 2017 г.

[book review]"Луната, която убива" - Н.К.Джемисин

 Заглавие: "Луната, която убива"
Автор: Н.К.Джемисин

Поредица: Сънната кръв #1
Жанр: фентъзи
Издателство: Сиела

Топчеста оценка: 5 звезди

Неочаквано много любов и покой насред пустинята и под лъчите на луната, която убива.

Това несъмнено е странно обобщение на това епично фентъзи, което може да се опише с толкова много други определения, но именно тези мисли и чувства останаха да отекват у мен, щом затворих кориците. "Луната, която убива" ни пренася в прекрасния свят на Гуджааре и съседната държава Кисуа, вдъхновен от атмосферата на Египет, но в никакъв случай базиран на неговата митология.  Един богат, завладяващ свят, в чието небе нощем тегнат две луни, и под лъчите на Сънната луна жреците на Хананджа бродят из хорските сънища и събират от тях приношения. Сред най-уважаваните са Бирниците - жреците, събиращи Сънна кръв - последната дан, която може да събрана преди човек да поеме към селенията на вечния сън. Освен да даряват покой на умиращите, показвайки им пътя към отвъд, те имат и други задачи - да изкореняват Покварата, когато заплашва да наруши покоя в Гуджааре. Бирник Ехиру с нежелание приема такова назначение - да Вземе Сунанди, посланичката на Кисуа.  Но вместо да възстанови баланса, при изпълнението на тази задача, тя всява още повече смут - не само вътре в него, но и заплашвайки да хвърли  страната във вихъра на война. За да я предотврати, Ехиру дава Отстрочка на Сунанди и въпреки противоречията си тримата, заедно с чирака му Ниджири, се заемат да стигнат до дъното на заговора - да открият покварения Жътвар и създателя му.
"Луната, която убива" е от тези романи,които са едновременно толкова колоритни и толкова завладяващи емоционално, че няма как да ми стигнат силите да опиша нито един от аспектите му. Страната, в която действието се развива, заедно с нейните магия и религия бяха толкова живи и естествени, че, знаейки че са плод на въображението  на авторката, възхищението ми към нея растеше от глава на глава. След като вдъхнах от египетския дух на Гуджааре, и след досега ми със славянското фентъзи от "Изтръгнати от корен" абсолютно се убедих, че по-нестандартно по атмосфера и география фентъзи е нещо, от което има голяма нужда. Може ли отново да изтъкна, че "Луната" е вдъхновена, но съвсем не се развива в делтата на Нил? Тя е толкова прекрасно различна.
Политическият и идейният сблъсък, от които понякога се боя да на ми дотегнат, тук бяха толкова интригуващи, че бях вън от опасност. Можехме да ги видим в голямата картина на отношенията между Гуджааре и Кисуа. Най-ярки обаче бяха в сблъсъка между характерите на главните герои - Бирниците Ехиру и Ниджири и кисуатката Сунанди.  Читателят е свободен и сам да вземе страна в спора между тези две философии - Покоят като най-висока цел, дали Бирниците Взимат или Убиват. Наистина неразрешим спор, защото прави и криви няма. Но моите симпатии натежаваха към Хананджа.Малко заради Сунанди, която на моменти ми идваше твърде жестока и хаплива към Ехиру... но най-вече заради Ехиру. Ако в тази книга има нещо по-умело изградено от света и основите на магията, то това са героите. А Ехиру беше персонаж, към когото се привързах със сила, пропорционална на стоицизма, отдадеността и чисто човешката обич, която носеше. 
Започнах ревюто си с това колко обич и покой има в тази книга, и това е второто нещо, което упорито ще изтъквам. Това е роман без романтична история по начина, по който си представяме, когато чуем този термин. Изпълнено обаче с неописуемо силна любов и болката, която носи, когато е отнета или когато трябва да я пуснеш да си иде. Много автори могат да хвърлят  драма в лицето на читателя, Н.К.Джемисин обаче съумява да донесе и утеха. Наистина успява. След като страдах и се надявах до последно в книгата, тя все пак ме убеди, че този край е правилен и донесе покой.
Разследването на Жътваря - покварения Бирник, който като хищник краде Сънна кръв, почти бледнее пред тези два така силни аспекта на книгата, ако можем да ги сравняваме така. Но да не разберете думите ми погрешно - това си остава едно приключение по обляни от луните покриви и нажежени от слънцето пустини.

Надявам се да убедих някои от вас също да се впуснат в това приключение. А пък аз скоро ще се заема с втората част от дуологията.
О! И ако имате нужда от допълнителен стимул - докато пиша това ревю, книгите бяха на промоция - взех си втората само за 5 лева (похвал, похвал). (Взех си втората от книжарница Сиела във Варна, имаше доста добри заглавия на Сиела и Колибри по 5 лв, но не знам дали важи на други места)

сряда, 23 август 2017 г.

[manga review]Gogchild vol 1 & 2 - Kaori Yuki

Заглавие: Godchild
Автор: Каори Юки

Този месец един уикенд бях в Бургас и в духа на Комиксовото предизвикателство, а и предвид малкото време, реших да го запълня с графични новели. Прочетох една, която ме чакаше от доста време,  а след нея реших да си припомня нещо любимо - Граф Каин на Каори Юки.
Успях да прочета първите два тома и ще говоря конкретно за тях, но няма как да не поприказвам малко за поредицата като цяло. Навремето ми беше една от най-любимите, което може и да си личи от факта, че имам томове на хартия. Godchild като история е пряко продължение на "Граф Каин" - Count Cain или Earl Cain, една от първите поредици на авторката. Във  времето обаче ги делят 7-10 години и мангаката се е постарала "Годчайлд" да е разбираем и за новодошли читатели. Стилът на авторката също е израснал много в този промеждутък, и тук вече виждаме рисунките, заради които се влюбих в Каори Юки и нейното пищно готическо шоджо и започнах да издирвам и други нейни работи (като например "Бунтарят Лудвиг")
При все това, ако решите да се впуснете в тази поредица и имате възможност, прочетете първите томове. Самите истории са наистина интересни и говорят все за неща, които пряко засягат героите и в настоящата манга - детството на Каин и отношенията с баща му, намирането на Мери Уедър, и всички драматични събития, които са го белязали, физически и емоционално - доказателство след доказателство, че наистина носи проклятието на библейския си предтеча и съименик.


Но по същество. Историята в тази манга се върти - очевидно - около Каин, младият граф Харгрейв. Той винаги е в клюките на обществото - богат наследник, след "трагичната" смърт на баща си, колекционер на отрови, за сестра му се сплетни, че е незаконна издънка на баща му от прислужница, а вместо достопочтен иконом е наел Риф - отпаднал по мистериозни причини студент по медицина. И изглежда навсякъде го следват ужасяващи престъпления... което не е далеч от истината. Каин е основната цел на организацията Дилайла и тайнственият доктор Дизраели, които искат единствено да го видят да страда.

Първите томове на Годчайлд са може би любимите ми, особено за препрочитане. Може би е така, защото тук нещата са прости - имаме случаи, които Каин разгадава, независимо дали са пряко свързани с него, или са странични събития, на чийто път той се е озовал.  Страшно много винаги съм се кефела как за историите с Каин Каори Юки черпи вдъхновение от приказки, книги, митове и люлчини песни, или просто късчета информация и как претопява и после излива това вдъхновение под съвсем неочаквана и различна форма. Този подход го имаше още в Граф Каин, в истории като Жулиета, но тук е на върха си. Алиса в страната на чудесата е редом с песничка за овчица - и общото между тях е, че в ръцете на Каори  Юки разказват пищни, кървави истории. 
От първия том главата Scold's briddle ми е любима (въпреки че  е изключително силен том като цяло). В този случай из Лондон върлува убиец, който посяга на млади красиви девойки, обезобразявайки лицата им и избождайки очите им. На фона на тези страховити новини тихо се шепне, че в града има лекар, който предлага еликсир, способен да превърне и най-грозното пате в първа хубавица - но достъпът до него е само с покана. Приятелката на Мери Уедър, Дрю - мило, но семпло момиче - успява да се сдобие с такава с надежда да впечатли брат ѝ, всички се оказват въвлечени в поредния безсмислено жесток план на Дилайла.


От втория том ми е трудно да избера любима глава - той съдържа три също силни истории -Пеперудени кости, която въвежда свръхестествената нишка и връща един антагонист, Сладко то борокръвки (абсолютно току що си измислих превод на bloodberries) и Лъвският герб. Може би бих се спряла на последната, където разследването се върти около мъж, който по свой начин се опитва да помогне на сестра си, чийто годеник ѝ посяга. Особено в мангата винаги са ми били слабост герои, които се грижат за по-малките си братя и сестри, дори и те самите да са далеч от протагонисти. Затова и навремето толкова съм се радвала на Кайба от Югио, Сешомару от Инуяша и Итачи от Наруто, например. Каин също влиза в тази графа - като характер нерядко е себичен и груб, но отношенията му с Мери Уедър и Риф винаги ми стопляха сърцето. Сериозно, много обичам тези тримата герои и как се грижат един за друг. Каин и Риф много ми напомнят на Себастият и Сиел от Курошитсуджи, така че препоръчвам тази манга на техните фенове и vice versa. А в тези книжки се кефех как нерядко и Мери Уедър поемаше основната роля в историята, макар че винаги брат ѝ имаше думата накрая.

Както казах, в тези два тома нещата са прости. Знаем кои са добрите и кои са лошите герои, имаме някаква твърда представа за това какво се е случило в миналото и си мислим, че познаваме мотивите на героите. До края на поредицата нещата се обръщат с главата надолу и се объркват по фантастично сложен начин. Навремето последните томове ми докараха почти нервна криза, но това бяха от хубавите книжни нервни кризи, когато историята те е завладяла изцяло.
Ако обичате пищен арт с викториански декори, кървави престъпления, плод на гениални изтерзани съзнания и свръхестествен подтекст, може да пробвате с мрачните приказки на Godchild. А аз в момента искрено съжалявам, че навремето успях да си поръчам само до четвърти. (Размишлява дали сега има пари за останалите. Сеща се колко изхарчи на Алеята на книгата. Топчо тъжно.)

понеделник, 7 август 2017 г.

[book review]"БУМ! Приключения на макс на планетата Пльок" - Марк Хадън

Заглавие: "БУМ!Приключения на макс на планетата Пльок!"
Автор: Марк Хадън

Издателство/ Унискорп
Жанр: приключенски, детска

Друго: от Разреваващото предизвикателство
Топчеста оценка: 3 звезди

Първо, което може и да е било само моя заблуда, това не са "приключенията на Макс" и в книгата няма такъв герой. Второ - ако познавате автора заради "Странна случка с куче през нощта" и очаквате история от подобно ниво - недейте. "БУМ " не е лоша, но определено не е "Случка".
Прочетох тази книга като част от Разреваващото книжно предизвикателство, въпреки че я купих преди 4-5 години, скоро след като останах очарована от "Случката" (затова и отправих предупреждение още в началото). Добавих я в графата "детска книга", защото това бе най-подходящото, с което разполагах в момента. И тя наистина се оказа така, с целева група читатели може би до 11-12 години макс (pun intended).
В "БУМ" Джимбо (а не Макс) и най-добрият му приятел се оказват въвлечени в странен и опасен заговор, след като заподозират, че някои от учителите им крият нещо. След като старателно разкодират тайнствения им език и дори проникват с взлом, истината е една - те са извънземни от планетата Пльок, които планират инвазия!. Приятелите, заедно със сестрата на Джимбо и един мотор, чийто собственик не е особено съгласен возилото му да участва, трябва да спасят света и себе си.

Приключенията на децата наистина се развиват доста шеметно. От началния момент, когато нещо привлича подозрението им, се занареждат едно през друго разследване, отвличане и шеметно пътешествие - та чак до планетата Пльок, естествено!. А там - заговори, манипулации и планове. Въобще - много нещо!. А за всичко място нямаше. Книжката е съвсем кратка - не се подлъгвайте от сравнително големия обем визуално. Само разследването на учителите можеше спокойно да заеме това място. Освен твърде забързано, развитието на историята ми беше и много хаотично, а след същинската среща с извънземните изобщо не ми хареса какъв обрат приеха нещата. Като цяло не останах доволна от сюжета.
Спрямо недоволството ми от развитието на историята, доста по интересни ми бяха отношенията - особено в семейството на Джимбо, баща му и сестра му и как те се промениха в течение на книгата- Тук сякаш се прокрадна малко от онзи Марк Хадън, който по-късно така умело и с лекота ще опише характерите в "Случката". А относно бащата, трябва да изтъкна защо още не съм изпратила "БУМ" в купчината "Предай нататък" (уточнение за тези, които не са запознати с тази ми "рубрика" - това са книги, които няма да чета втори път, но това не значи, че са зле). Из книгата се споменават доста кулинарни експерименти - от паметно озаглавената първа глава до множеството опити на бащата на Джимбо около печката и извънземните гозби. Не знам дали съм споменавала (много тайни издадох в това ревю!), но книжните ястия са ми слабост и все още тая надежда, че ще реализирам някоя рецепта от "БУМ".
Това е основната причина да задържам тази книга, защото спрямо очакванията ми по-скоро ме разочарова. Може би на друга възраст щях да съм по-заинтригувана. Имаше много интересни идеи, беше приятно написана и беше пълна с предпоставки да се превърне в чудесен детски приключенски роман; но останах с усещането за подредени, но недоразвити в цялост записки.

сряда, 2 август 2017 г.

Блогърско месечно предизвикателство

Все си повтарях, че тази година ще се придържам само към форумните читателски предизвикателства и няма да се впускам в масивни атаки на де що има предизвикателства, маратони, тагове и всичко останало в блог пространството, както правех преди години. На някои обаче не можах да устоя - като на Разреваващото предизвикателство на Ади например. Сегашното пък е на Марти от  Martis' writing , който е решил да организира дружно блогърско месечно предизвикателство. И така, ако форумно ще четем епично фентъзи през август, то по блогърски темата е КОМИКСИ, включително манга и графични новели. Пълните правила на играта може да видите на блога му (линкът е към съответния пост) 

Мога само да кажа, че темата е идеална на фона на улова от Алеята на книгата:

По подразбиране, една от двете, ако не и двете книги ще са изборът ми за месеца.

Сега, не разбрах със сигурност дали другите участници се предполага да дават препоръки и прочее, но тази тема ми е много драга на сърцето, въпреки че вече не съм мангахоличката от преди, която знаеше кога излизат новите глави на всички серии и харчеше луди пари за манга от чужбина. Затова все пак искам да дам някои идеи в морето от графични произведения.

На първо място, като най-лесни и достъпни трябва да споменем изданията на Артлайн. Именно от техния щанд са тези книги, които взехме с другарчето ми, но при тях ще намерите и преводен Дедпуул, който е абсолютно разкошен и го препоръчвам с всичките си пипала. Наскоро излезе и сборен брой на "Пазителите на галактиката", до който не съм стигнала, но има рокет и Груут, так че трябва да е добър. Всичките манги, които издават, са класики, но най-силна определено е ........ А нека не забравяме и "Астерикс и Обеликс", които всеки трябва да прочете.  И"Зайчета-самоубийци"! Не знам дали се броят, но да ги кажа. Абе, като цяло, в подборките на Артлайн досега не е имало грешка.


Ако обичате комикси под формата на стрипсове (не, не говорим за пилешки стрипсове, а за тези кратки историйки, които се развиват в рамките на няколко картинки до страничка) една страхотна такава книга, налична на български е "Неми". Всяка сцена със саркастичната, но мила метълка е златна и винаги съм и много съпричастна.

Вариант на английйски който препоръчвам пък е "Фийби и нейният еднорог". Две думи - еднорози и осмоза. Разкошна е.

(Ако пък имате 18 пък, препоръчвам Оглаф. Истерично и дебилно смешен е, чак забравяш, че всеки втори стрип де факто е порно, което ме и спира да дам линк към сайта.)

Ако сте решили да е чуждовоезикова манга, изборът ви е огромен. Зависи на какъв език искате, дали хартиена или електронна, и естесвено жановите предпочитания. Една симпатична манхва, която циркулираше из местните книжарници на руски (бтв руските манги са с доста добро качество, като превод, цена и всичко), беше Кафе Таро.  Мои лични любимци са километричния Bleach за нюбитата, които не ги е страх да се гмурнат в дълбокото, Skip Beat и Fruits Basket за любителите на милото и нахъсващо шоджо, Parasyte за феновете на по-мрачни и дистопични истории,Petshop of horrors  с харизматичния ми граф Ди... И още много. Чудя се дали препоръките ми стоят ретро на фона на това, което се чете сега. Сигурно, но наистина обичам тези заглавия. А мангата Orange, която е препоръчал Марти, също беше налична на алеята, ако искате да се присъедините към него.

О! Уич! Обичам Уич!


Имаме и български представители на жанра, естествено, като Ракиямен, когото представяха наскоро. Аз лично много се радвам всеки път, когато Просто Спас изскочи във фийда ми, но признавам, не знам дали авторът му има нещо събрано в книжка.

Ако пък цялата тази комикс и манга история ви идва твърде много, не забравяйте че е много вероятно ваша любима поредица или сериал да имат графична адаптация. Като например поредицата за Протектората на слънчобрана, която така обичам, а също да речем Реликвите на смъртните и много други. Хей, а знаете ли, че има комикс колаборация на Стар Трек и Доктор Кой? Сайбърмени и Боргове, епично е!

Та, от толкова много приказки, дано стигна до комикса си навеме!