About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 21 март 2018 г.

[tag]Признанията на един книжен блогър

Наскоро Марти от Martis' writing  ме тагна да си призная всички книжни блогърски простъпки... Е, вече няма накъде да бягам, така че се заемам да си признавам :D

Коя книга най-скоро не довърши?
По принцип чета по няколко книги наведнъж - лесно се изкушавам да почвам нови и това съответно води до някои, оставащи по-назад. Но не мога да си спомня книга, която съзнателно съм зарязала. Дори и тези, които от няколко година висят в списъка ми в Гуудрийдс имам някакво жалко, слабо намерение да завърша. А последната книга, която така почнах, но не съм довършила още, беше "Снежният човек" на Ю Несбьо. Несъмнено ще я завърша, надявам се комбинирано с някое предизвикателство.
Коя книга е твоето “сладко изкушение”?
Хмм, за да е по-забавно, ще възприема "сладко изкушение" буквално - "Съншайн", измежду всичко останало е пълна с вкусотии. Ако говорим за "виновно изкушение" (guity pleasure) ще посоча любовните романи, които не винаги имат висока литературна стойност, но са много разтоварващи.
Коя книга би хвърлила в морето?
Не съм по тези крайности и за болшинството книги  вярвам, че могат да си намерят правилния читател и правилното време. Може би една книга, която наистина бих искала да изтрия от съществуване, е Wantin. Редовно я цитирам като книга, която хейтвам. Просто според мен представяше много грешни неща като допустими и имаше ужасна героиня.
Коя книга си чела най-много?
"Властелинът на пръстените", но вече мисля, че "Хари Потър" го настига. Напоследък съм се заела да препрочитам "Пърси Джаксън", но това май ще е третия препрочит - още е далеч от рекорда.
Коя книга не би искала да получиш като подарък?
Като цяло книги за приложна психология, съвременни романи, такива неща. Не си падам по тези жанрове, а ако ми подарят, ще се чувствам задължена да я прочета.
Без коя книга не можеш да живееш?
Това е като въпроса с любимите книги - не може човек да избере една. Ако въпросът беше от типа на кои книги бихте взели на самотен остров, отговорът е ясен - "Как се строи сал" и "Ядивни растения по света", такива неща. :D  Или нещо на Беър Грилс :D
Коя книга те накара да плачеш най-много?
Една от книгите, на които най-много съм плакала е "Кажи на вълците, че съм си у дома"
Коя корица не харесваш най-много?
С риск любителите на класиката да ме линчуват, кориците на книжлетата от "Библиотека Галактика". Страхотен подбор на заглавия, и признавам, че кориците си имат отличителен стил и естетика, но някои буквално ме стресират. Е, има и симпатични, като тази на "Пътеводителя на галактическия стопаджия".


Аз на свой ред тагвам Ася от Asya's adventures ORL и Лунната мечтателка от Дневникът на един книжен тигър и който друг иска да си признава :D

П.П. Е добре де, не са ли крийпи кориците от тази поредица?

събота, 3 март 2018 г.

[book review]"Къщата на езерното дъно"

Заглавие "Къщата на езерното дъно"
Автор: Джош Малерман

Издателство: Deja Book
Жанр:  тийн, фентъзи, хорър
Топчеста оценка: 5 звезди

Аз понякога съм странен читател - имам навик да харесвам повече това, което на мнозинството се е харесало по-малко. Такъв беше и случаят с "Къщата на езерното дъно". Много хора останаха напълно запленени от "Кутия за птици", но останаха разочаровани от "Къщата". При мен беше обратното - въпреки че ме държа в напрежение, "Кутията" не оправда всички мои очаквания, а "Къщата" ме очарова повече.
Историята е семпла, а заглавието в голяма степен я обяснява. На първата си среща двама тийнейджъри правят откритие - странно езеро; а на дъното му... къща. Домът на дъното на езерото ги привлича неустоимо, а там ги очакват странни открития. Къщата не се подчинява на законите на физиката,  нито на здравия разум.
Недоволството на много читатели, доколкото разбрах, се корени в това, че историята отстъпва по оригиналност на мистерията в "Кутията" и липсват отговори (дори в по-голяма степен, отколкото в "Кутията"). Това е вярно - но за мен сякаш именно тази семплост накара разказа да изпъкне и направи мистерията приемлива.  Докато в "Кутията" отчаяно копнеех за отговори, то тук просто се оставих повествованието да ме носи, така както децата тук се бяха оставили на езерните вълни.
Тайнствената изоставена къща, пълна със загадки, мержелеещ ужас и дебнещо присъствие. Не е нещо  ново но - о! - начинът, по който е разказана историята. Малерман наистина е прекрасен разказвач, който извлича най-доброто от думите. А и все пак - това не е каква да е къща, това е Къщата на езерното дъно! Тази смяна на местоположението създава наистина качествена разлика. Задава толкова нови въпроси и в нова светлина относно Къщата - защо, как, кога, кой? Неслучайно отбелязвам Къщата с главна буква - не става ясно дали влиянието на дома се дължи на чуждо присъствие или на самата Къща. Предпочитам да клоня към втория вариант, като в "Свърталище на духове", където самата къща е крива и изкривява възприятията на другите (или поне аз навремето останах с такива чувства от книгата). Тук "Къщата на езерното дъно" ни загатва различни варианти - или по-скоро възбужда въображението да търси варианти - особено крайната сцена! Джош Малерман - повтарям се, знам - но наистина страхотно описва емоциите и натрупва напрежението.
Другата силна страна на Малерман като писател, която ми направи впечатление и отпреди, са човешките отношения. Тук това е връзката - и любовта - между двама млади - определено доста по-лека тема от тези в "Къща за птици". Беше ми неочаквано много приятно да чета за тази любов. Отношенията бяха много наситени, мили, понякога леко конфузни - една истинска първа любов, дори и когато се държаха глупаво. Беше много по-различно от болшинството връзки, които виждам в YA романите и много по-естествено, затова и страшно исках тази връзка да сполучи.
Така че в случая не усетих недомлъвките като така голям минус, за разлика от чувствата ми към отворения финал на "Кутията". Тук краят загатва за ново приключение, което бих се радвала да прочета, за разлика от евентуалното продължение на "Кутията". 
Та така - на мен "Къщата на езерното дъно" ми хареса повече от "Кутия за птици", което само идва да покаже каква голяма роля играят личните настроения, предпочитания и очаквания. Една от прелестите да си блогър и читател - може да си толкова субективен, колкото си искаш ;) А на мен ми остава да се чудя какво ще е "Червеното пиано", за което засега съм прочела мнения от двете крайности. Така че във всеки случай там няма да се цепя от колектива, а ще видя към кой отбор съм :D