About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 2 февруари 2018 г.

[book review] "Балада" - Маги Стийвотър

Заглавие: "Балада"
Автор: Маги Стийвотър
Поредица: Повелителката на детелините

Издателство: Кръгозор
Жанр: романтика, тийн, фентъзи
Топчеста оценка: 5 звезди


Последното ревю приключи с много обещания за тази книга. И наистина, "Балада" ми хареса в пъти повече от "Ридание". Сега ще се опитам да обясня защо. Но то и от заглавието и кориците си личи - едните са толкова депресиращи, а вторите - изпълнени със страст.
"Балада" е втора книга, но е толкова различна, че е почти самостоятелна. Тук топката на повествованието се прехвърля у Джеймс - моят любим любовен ъгъл. А разликата в тона променя изумително много цялото читателско преживяване.
Джеймс и Диърдри са започнали новата учебна година в училище за надарени музиканти. Въпреки новите си приятели там обаче, Джеймс се чувства не на място. Той е единственият гайдар в училище за арфи, цигулки и пиано, а раните от лятото и от сблъсъка с феите още тлеят. Отношенията между двамата приятели са опънати, като и двамата хем се опитват да се откъснат от свръхестественото, хем то ги влече с нови сили.  Джеймс се оказва под прицела на опасна фея - спонтанната и харизматична Ноала, която предлага да стане муза на Джеймс и да издигне творчеството му до неподозирани висоти. Естествено, този дар обаче си има цена. Новата господарка на феите също не кротува и с царуването си иска да положи началото на нова епоха - пътят към която е осеян с трупове.
Леанан Ши. Още щом видях тази дума, знаех, че с книгата ще си допаднем. Любовницата - муза, която вдъхновява артистите, подхранва дара им и ги кара да създават най-невероятни творби - но заради това животът им изгаря бързо като факла. Този персонаж е наистина любимият ми от митологията на феите, въпреки че досега го бях срещала само веднъж и то в манга. Аз по принцип имам слабост към музите, а този вариант е зареден с много страст и драматизъм и доста различен от древногръцките ѝ посестрими. Все си планирам някой път да я включа към Музестата ни вселена, но не стигам дотам.
Но да се върнем към настоящата книга и настоящата леанан ши. Тук историята в различните глави се води ту от гледна точка на Джеймс, ту на Ноала, с кратки включвания от Диърдри под формата на смс-и - останали неизпратени. Различните темпераменти на разказвачите спрямо първата книга направиха разликата между двата тома огромна. Джеймс и Ноала, също както и Диърдри, си имат много тревоги и проблеми, през които преминават. Начинът, по който предават обаче тези преживявания, придава на книгата съвсем друго звучене.
Отношенията между двамата също ме впечатлиха. Освен че и Джеймс, и Ноала са ми симпатични, връзката им, макар и странна, се развиваше максимално без лъжи, без точене на локуми и прочее - което е почти неочаквано за такъв роман. Джеймс бързо разбра, че Ноала е лианан ши и какво иска, а тя - че Джеймс е все още влюбен в Диърдри. Това, че двамата герои не седнаха да се тръшкат и цупят, да си обръщат гръб и да затрупват всичко под слоеве изкуствено създадена драма всъщност... не намали драматизма на отношенията (въпреки че изречението звучи като оксиморон). И така си беше напрегнато и интересно да следя динамиката в чувствата на тримата, а финалните им, съзнателно взети решения, бяха дори още по-тежки и значими така.
А иначе - какво друго да кажа. - имаше конспирации, готин даскал, неочакван приятел, неочакван враг, преражадния, смърти, най-различни феи и драматичен, обвит в пламъци финал. Изобщо - книжката ми хареса неочаквано много и направо ми стана една от любимите юношеско романтично-фантастични новели. Затова и така навивам хората да прочетат "Ридание" - защото то предшества "Балада".
Но.
Защо винаги има "но"?
Чувствам се длъжна да предупредя, че трета книга няма, а трябва да има. Историята явно е планирана като трилогия, трета книга е обявена в ГР от години... но така и не е написана. СМС-ите на Ди тук, както и самият финал подсказват, че в света на феите се мъдрят още проблеми, че нещо става с Люк и че като цяло още не сме постигнали голям щастлив завършек. На мен лично ми стана супер кофти при това откритие, но въпреки това не свалям препоръката си. Поне относно Джеймс и Ноала завършек имаше, а това беше важната двойка за мен от този книжен свят. "Балада" наистина беше чудесна книга, и силно се надявам Маги Стийвотър да се върне към тази поредица.

четвъртък, 1 февруари 2018 г.

[book review]"Ридание" - Маги Стийвуотър

Заглавие: "Ридание"
Поредица: "Повелителката на детелините"
Автор: Маги Стийвотър

Жанр: тийн, ърбън фентъзи, романтичен
Издателство: Кръгозор
Топчеста оценка: 4 звезди

Тази авторка е по-известна с другите си книги на бг пазара, като например поредицата "Тръпка", но на една книжна алея намерий тези двете като промо комплект. Беше доста отдавна, но това често се случва при мен - това лято най-накрая стигнах до тях, благодарение на две форумни предизвикателства. Първото беше за природата и покрай него и феите прочетох "Ридание".
За Диърдри музиката винаги е била неразривна част от живота ѝ - тревога и същевременно утеха. Не е предполагала обаче, че в таланта ѝ има нещо по-необикновено, до срещата ѝ с не по-малко изкусния музикант Люк. Заедно двамата не просто създават музика - те творят магия. Но това я отвежда крачка по крачка в един близък, но същевременно чужд свят - този на феите. Ди открива, че е Повелителка на детелините - човешко същество, дарено с власт над Малкия народ. Това я превръща в магнит за феите, които копнеят да намерят, а това едва ли ще доведе до нещо добро. На младото момиче ѝ предстоят тежки избори, от които зависи не само любовта ѝ към Люк, но и живота на приятелите ѝ.
Светът на феите винаги много ме е привличал. Той е един въртоп от красота, жестокост, магия, нечовечност и безвремие. Харесва ми, когато авторите успеят да уловят и да представят нечовешкото у феите, и после да разкрият тяхната собствена чувственост, различна от човешката, и идейни системи. В тази задача Маги Стийвуотър се беше се справила доста добре, но взимам предвид и целевата аудитория на книгата - това е УА роман и няма мърдане.
Затова и не се изненадах като видях, че любовната връзка следва доста шаблонно развитие, но не се и зарадвах. Ди е аутсайдерка, а Люк - мистериозен секси новодошъл, и любовта между тях пламва бързо и изпепеляващо. Такъв сюжет в тийн историите рядко задържа вниманието ми. Преди да се прехвърля на нещата, които ме интересуват обаче, държа да изтъкна, че Ди не ме дразнеше (за разлика например от главната героиня в поредицата "Синята кръв" ) и на някои моменти ѝ се кефех открито - например на старателната изработка на съвършената мелба. Люк според мен не си заслужаваше, не и при такъв хубав трети ъгъл на любовния триъгълник - супер готиния и весел най-добър приятел Джеймс. Който е гайдар :D Ах,винаги имам навика да хлътвам по третото колело! Та, да, Джеймс е причина първа да харесам и препоръчам тази книга. Забавен, леко саркастичен, някой, когото наистина познаваш и към когото можеш да се обърнеш,който доста добре понася свръхестествени новини, който би се впуснал посред нощите към леговище на феи - все неща, които отново и отново ме карат да поставям под въпрос здравомислието на главната, но окей.
Причина втора я споменах в началото - митологията на феите. Въпреки че действието се развива малко бързичко и не може плавно да потънеш в техния свят, интерпретацията на Маги Стийвуотър ми хареса. Феите бяха подобаващо жестоки и себични и в голямата "класическа" картина, Маги беше добавила собствени детайли и легенди, които се вписаха чудесно - например приказката за миналото на Люк. А накрая, знаете ли кой се оказва по-жесток и от феите? Точно така - хората.
Особено любими ми станаха персонажите, които са част от фолклора на феите, но не са конкретно феи. Имаше някои нови, много любопитни за мен същества, които не бях срещала никога, а също и някои познати, на които много се зарадвах - най-любимото се появи във втората книга.
И това води до третата причина, поради която бих препоръчала тази поредица. Да, тази причина е втора книга. Ако на "Ридание"  бих дала 3.5 - 4 звезди, то "Балада" заслужи за мен цели 5. Но как и защо смятам да обясня в следващото ревю.
А конкретно за "Ридание" - това беше приятна, типична янг адълт книга. Любовният триъгълник не блестеше с оригиналност, но фонът, на който се развива историята бе по-различен от обичайните свръхестествени сетинги, в които преобладават вампири и върколаци. Ако по принцип харесвате свръхестествените младежки романи, то и "Ридание" сигурно ще ви хареса и ще внесе нотка разнообразие. А ако имате съмнения - оглеждайте се за ревюто ми за "Балада" ;)