About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

събота, 16 декември 2017 г.

[book review]"Дяволски кости" - Кати Райкс

Заглавие: "Дяволски кости"
Автор: Кати Райкс
Поредица: Кости

Жанр: криминален
Издателство: Софтпрес

Друго: от библиотеката

Това беше поредната лятна кримка :) Когато четох книгата, бях гледала едва няколко епизода на сериала Кости, вдъхновен от книгите. Имах само бледи впечатления за героите, но още тогава Буут ми беше много мил и симпатично сприхав. Сега вече съм наваксала доста с епизодите, но впечатленията ми от книгата си остават същите.
При моята първа среща с книжната доктор Темперанс Бренан, тя е привикана за доста драматичен случай - в мазето на стара къща е намерен олтар с казан с кости и останки, а скоро след това до реката попадат на обезглавен труп с нарисувана пентаграма. Случаите са сензационни и естествено много хора се опитват да се възползват от това - от безочливи журналисти до манипулативни политици. Докато се мъчи да разнищи тайните на костите, д-р Бренан се сблъсква и с немалко лични проблеми и предизвикателства.
Да си призная, "Дяволски кости" не беше толкова интересна, колкото се надявах. Докато я четох, си мислех, че може би наистина множко ми дойдоха напоследък кримките, или просто беше някакво стечение на обстоятелствата - започнаха да ми се повтарят елементи от сюжета. Но нека се съсредоточим върху настоящия роман.
Лятото нямах много опит със сериала, но и сега мога да потвърдя впечатленията си  - с книгата доста се различават. Както характера, така и обкръжението на Бренан  се отличаваха от това на екрана. Това не е задължително лошо - всъщност, Кости тук ми беше дори по-интересна с различното си минало, с много по-разчупения си характер ( и с липсата на отчайващото и разбиране за хумор). Липсата на другите герои от сериала обаче, и особено на агент Буут, ме натъжи - именно те правеха за мен екранизацията интересна, а техните - силно казано - еквиваленти тук не ми направиха впечатление.

На практика в книгата имаме два случая - нека ги кръстим "Мазето" и "Трупа", между които до последно разследващите се опитват да установят връзка. По принцип много обичам такау колебанието до последно дали нещата ще се навържат в обща картина, та да се възхитя как авторът е сплел нишките; или ще се окажат два самостоятелни случая, защото често престъпления се комбинират. Особено "Мазето" щеше да ми е извънредно интересно заради споменаването на сантерията - клон от магията и религиозните практики, който досега съм срещала само в "Сантерия и магия", изключително приятно любовно фентъзи. Използвам обаче все това глаголно време щеше, ако забелязвате. Вината не е у "Дяволски кости". Причината е, че покрай Пендъргаст и особено "Вуду" тъкмо бях срещнала голяма част от тези елементи - ритуали, жертви репотери, политици - и това ми притъпи вкуса. Дори развръзката на историите я почувствах... антиклимактична, което е странно при условие, че имаше престрелки и отвличане. Хареса ми "поуката", която се наложи вследствие, но като цяло чета криминални романи заради интригата, не заради поуката.
Обикновено и личната драма на героя ми остава на заден план спрямо разузнаването. Тук и обърнах повече внимание, сигурно точно поради разликите с филма и приликите с другата книга. И двете Бренън са ми донякъде интересни, но книжната ми стана по-симпатична. А и не мога да си представя филмовата Кости да вкарва (адекватни) социални съвети на дъщеря си и да се оправя с две проектогаджета.
"Дяволски кости" беше приятна, лека, наистина лятна, ако това са критериите, по които определяме сезонността на романа. Като стил, история, герои и атмосфера обаче отстъпва на всички останали жанрови романи в тази криминална за мен година.

Няма коментари:

Публикуване на коментар