About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Blog Archive

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 22 септември 2017 г.

[book review] "Драконът на негово величество" - Наоми Новик

Заглавие: "Драконът на Негово Величество"
Автор:Наоми Новик
Поредица: Темерер #1

Издателство: Инфодар
Жанр: алтернативна история, фентъзи

Топчеста оценка: 5 звезди

Откакто преди няколко месеца прочетох "Изтръгнати от корен" на Номи Новик, просто отвътре ме глождеше да прочета отново книгите, с които за първи път се запознах с нея -  "Драконът на негово величество", първата книга от поредицата за Темерер.  Щом избрахме историческа тема за блог-предизвикателството с Марти този месец, не устоях на изкушението да свия малко от определението и да отмъкнато отново първия том от библиотеката.

Годината е 1805 и войната с Наполеон е в разгара си. Капитан Уил Лорънс е горд член от флотата на Негово величество и самоотвержено би защитил страната си на който и фронт да го прати адмирал Нелсън. Съдбата обаче има други планове за Лорънс - при абордажа на френска фрегата англичаните намират на борда ѝ необикновен и безценен товар... който ще преобърне кариерния път на Уил. Един новоизлюпен дракон, който избира именно Лорънс за свой ездач - а това е предложение, което не може да откаже.

Йъп. Дракони! По история винаги изпускат най-интересното. А в случая е именно факта, че войната се водила не само на земята и сред вълните - но и във въздуха - от гърбовете на зверове с различни размери и способности. Огнедишащи испански Огнени стрели, отровни Грейунги от островите и не на последно място - китайския империал, който получава от Лорънс името Темерер.

Ако питате мен, самата дума "дракони" трябва да е достатъчна да ви накара да прочетете тази книга. А исторически акуратни дракони е дори по-добре от обикновени дракони! Признавам, че историческите ми познания не са на особено високо, но все пак успях да разпозная някои събития и много ми хареса колко естествено и  безшевно е вмъкнат този фантастичен елемент. Тук имаме супер естествена алтернативна история и докато я четях ми беше направо трудно да повярвам, че може да е иначе. Че може тази война да се е случила без дракони. Стигнах дотам да си представям други исторически моменти, пресъздадени на същия този фон - първите "опитомени" дракони сред римските легиони или пък страховити нацистки дракони. Ако чуя, че авторката е написала още нещо в същата вселена, ще съм на седмото небе от кеф!

След "Изтръгнати от корен" още повече се възхитих от писателските способности на Новик. Не само в повествованието ѝ, но и в изграждането на героите. В "Изтръгнати от корен"  тя боравеше с герои в сивата гама, докато тук Уил Лорънс и Темерер са идеални. НО и в двата случая изпълнението е перфектно! Много заобичах Саркан, не по-малко - капитан Лорънс. Уил Лорънс е наистина идеалният капитан и на всяка крачка му се възхищавах - на стоицизма и готовността, с който прие новото си задължение, което преобърна живота му с краката нагоре. Непредубедеността, с която пристъпи към цялото това начинание и която му позволи да види и да се възхити на интелекта, способностите и характерите на тези уникални създания, с които му се наложи да се сработи, и любовта и приятелството, които се родиха в следствие. И това - гарнирано с щипка срамежливост, старомоден етикет и подреденост, които станаха причина за очарователни моменти, особено в общуването с Темерер. Драконът пък е като някаква уникална комбинация от любопитно тригодишно и супер мил, интелигентен и възпитан тийнейджър (да, това комбо е невъзможно по всички параметри). Но накратко - и Уил, и Темерер бяха супер сладки сами за себе си и просто неустоими заедно. Разтапях се като четях за тях и ги обявявам за една от най-очарователната неромантична двойка, съществувала някога.

Но не бяха само Лорънс и Темерер - всеки от останалите герои ме развълнува. Предатели, патриоти, негодници, благородници по душа или само по име. И дракони - прекрасни, благородни дракони във всякакви размери и с най-различни способности. Страдах заради Левитас, кефех се на Емили, попивах всеки миг в тази компания на дракони и хора. А най--много страдах... когато книгата свърши и едно малко гласче в ъгъла на съзнанието ми ми подшушваше, че в истинската история дракони няма.

Но аз набързо го шътнах :D

Защото правилният свят е пълен с интелигенти готини дракони и Наоми Новик е успяла да зърне късче от тази прекрасна алтернативна вселена и да ни го покаже. Не изтървайте да го прочетете!

2 коментара:

  1. "Исторически акуратни дракони" :D Леко се опасявам, че може да намразя мистър и мистър Съвършенство, но, права си, как бих могла да устоя на дракони?

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. О, не, не би могла да ги намразиш! :D Твърде милички са!

      Изтриване