[manga review]Gogchild vol 1 & 2 - Kaori Yuki

Заглавие: Godchild
Автор: Каори Юки

Този месец един уикенд бях в Бургас и в духа на Комиксовото предизвикателство, а и предвид малкото време, реших да го запълня с графични новели. Прочетох една, която ме чакаше от доста време,  а след нея реших да си припомня нещо любимо - Граф Каин на Каори Юки.
Успях да прочета първите два тома и ще говоря конкретно за тях, но няма как да не поприказвам малко за поредицата като цяло. Навремето ми беше една от най-любимите, което може и да си личи от факта, че имам томове на хартия. Godchild като история е пряко продължение на "Граф Каин" - Count Cain или Earl Cain, една от първите поредици на авторката. Във  времето обаче ги делят 7-10 години и мангаката се е постарала "Годчайлд" да е разбираем и за новодошли читатели. Стилът на авторката също е израснал много в този промеждутък, и тук вече виждаме рисунките, заради които се влюбих в Каори Юки и нейното пищно готическо шоджо и започнах да издирвам и други нейни работи (като например "Бунтарят Лудвиг")
При все това, ако решите да се впуснете в тази поредица и имате възможност, прочетете първите томове. Самите истории са наистина интересни и говорят все за неща, които пряко засягат героите и в настоящата манга - детството на Каин и отношенията с баща му, намирането на Мери Уедър, и всички драматични събития, които са го белязали, физически и емоционално - доказателство след доказателство, че наистина носи проклятието на библейския си предтеча и съименик.


Но по същество. Историята в тази манга се върти - очевидно - около Каин, младият граф Харгрейв. Той винаги е в клюките на обществото - богат наследник, след "трагичната" смърт на баща си, колекционер на отрови, за сестра му се сплетни, че е незаконна издънка на баща му от прислужница, а вместо достопочтен иконом е наел Риф - отпаднал по мистериозни причини студент по медицина. И изглежда навсякъде го следват ужасяващи престъпления... което не е далеч от истината. Каин е основната цел на организацията Дилайла и тайнственият доктор Дизраели, които искат единствено да го видят да страда.

Първите томове на Годчайлд са може би любимите ми, особено за препрочитане. Може би е така, защото тук нещата са прости - имаме случаи, които Каин разгадава, независимо дали са пряко свързани с него, или са странични събития, на чийто път той се е озовал.  Страшно много винаги съм се кефела как за историите с Каин Каори Юки черпи вдъхновение от приказки, книги, митове и люлчини песни, или просто късчета информация и как претопява и после излива това вдъхновение под съвсем неочаквана и различна форма. Този подход го имаше още в Граф Каин, в истории като Жулиета, но тук е на върха си. Алиса в страната на чудесата е редом с песничка за овчица - и общото между тях е, че в ръцете на Каори  Юки разказват пищни, кървави истории. 
От първия том главата Scold's briddle ми е любима (въпреки че  е изключително силен том като цяло). В този случай из Лондон върлува убиец, който посяга на млади красиви девойки, обезобразявайки лицата им и избождайки очите им. На фона на тези страховити новини тихо се шепне, че в града има лекар, който предлага еликсир, способен да превърне и най-грозното пате в първа хубавица - но достъпът до него е само с покана. Приятелката на Мери Уедър, Дрю - мило, но семпло момиче - успява да се сдобие с такава с надежда да впечатли брат ѝ, всички се оказват въвлечени в поредния безсмислено жесток план на Дилайла.


От втория том ми е трудно да избера любима глава - той съдържа три също силни истории -Пеперудени кости, която въвежда свръхестествената нишка и връща един антагонист, Сладко то борокръвки (абсолютно току що си измислих превод на bloodberries) и Лъвският герб. Може би бих се спряла на последната, където разследването се върти около мъж, който по свой начин се опитва да помогне на сестра си, чийто годеник ѝ посяга. Особено в мангата винаги са ми били слабост герои, които се грижат за по-малките си братя и сестри, дори и те самите да са далеч от протагонисти. Затова и навремето толкова съм се радвала на Кайба от Югио, Сешомару от Инуяша и Итачи от Наруто, например. Каин също влиза в тази графа - като характер нерядко е себичен и груб, но отношенията му с Мери Уедър и Риф винаги ми стопляха сърцето. Сериозно, много обичам тези тримата герои и как се грижат един за друг. Каин и Риф много ми напомнят на Себастият и Сиел от Курошитсуджи, така че препоръчвам тази манга на техните фенове и vice versa. А в тези книжки се кефех как нерядко и Мери Уедър поемаше основната роля в историята, макар че винаги брат ѝ имаше думата накрая.

Както казах, в тези два тома нещата са прости. Знаем кои са добрите и кои са лошите герои, имаме някаква твърда представа за това какво се е случило в миналото и си мислим, че познаваме мотивите на героите. До края на поредицата нещата се обръщат с главата надолу и се объркват по фантастично сложен начин. Навремето последните томове ми докараха почти нервна криза, но това бяха от хубавите книжни нервни кризи, когато историята те е завладяла изцяло.
Ако обичате пищен арт с викториански декори, кървави престъпления, плод на гениални изтерзани съзнания и свръхестествен подтекст, може да пробвате с мрачните приказки на Godchild. А аз в момента искрено съжалявам, че навремето успях да си поръчам само до четвърти. (Размишлява дали сега има пари за останалите. Сеща се колко изхарчи на Алеята на книгата. Топчо тъжно.)

Коментари

Популярни публикации от този блог

[book review] The Host/Скитница

Летен четатон

[readathon] Имало едно време... - Приказен четатон от bookfan.tasy