About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

сряда, 26 април 2017 г.

[book review]Мистериозно-виртуозно


Поредица: "Мистериозно-виртуозно"
Заглавия: "Приемлива жертва", "Пише го в книгата", "Кондор на лавиците", "Частна заемна бибилотека и хранилище "Какстън", "Книжарница "Задънена улица"
Автори: Джефри Дивър, Мики Спилейн и Макс Алън Колинс, Джеймс Грейди, Джон Конъли, Нелсън Демил

Издателство: Бард
Жанр: крими, трилър, фентъзи

Топчеста оценка: 3 звезди за "Приемлива жертва", 4 за "Пише го в книгата" и "Кондор на лавиците" и 5 за "Частна заемна и книгохранилище "Какстън" и "Книжарница "Задънена улица"

  Абсолютно Дийдра е виновна! Аз се опитвам да съм добро дете и да си чета натрупаните вкъщи книги, а тя ми праща очарователни снимки на мини-Конъли! Е, естествено, че няма да устоя на изкушението!
Както писах в предното ревю, страшно много харесвам Джон Конъли и просто се влюбих в минюто още щом го видях. А офертата "5 за 15" нямаше как да подмина, особено при условие, че държах в ръка и чип за допълнително намаление!
Та, историята накратко - по Великден се обзаведох  с този очарователен комплект. Пет миниатюрни книжки с обем максимум 100 странички, но въпреки това истински бисерчета. Качеството на селекцията за мен растеше видимо от книжката, обозначена като първа в поредицата  към последните две, които бяха същинска кулминация. Всички книжки са в жанра на мистериите - дали с по-любителско разкриване на тайни, дали с класически детективи с прашасали офиси или с агенти  с модерно оборудване. И всичките са свързани по един или друг начин с книги. Книги и тайни, какво по-хубаво?
"Приемлива жертва" на Джефри Дивър стартира колекцията. Тук двама агенти се опитват да предотвратят атентат, атакувайки заподозрения в единственото му слабо място - книгите. Новелката беше интересна,сериозно ме накара да се зачудя виновен ли е, не е ли виновен нашия човек. Все пак обаче нещо мъничко ѝ липсваше и за мен беше най-слабата от петте, без това да я прави лоша.
"Пише го в книгата" на Мики Спилейн и Макс Алън Колинс започна точно като детективска история в стил ноар. Тесен офис, детектив с бутилка в ръката, красива секретарка, която държи пистолет под бюрото. И тайнствена книга, принадлежала на бос от мафията, до която всички искат да се докопат след смъртта му. Тази новелка определено имаше повече плът от предната. Героите си имаха минало, имаха си история, и това накара настоящия случай да изпъкне и да си заслужи 4 звезди.
"Кондор на лавиците" на Джеймс Грейди също беше новела с история. Побелелият Кондор, или Вин, главният герой тук си има и собствени, пълнометражни романи, и с голямо удоволствие в бъдеще бих се докопала до някой от тях. С книжните си почти-халюцинации и броденето из Библиотеката на Конгреса на ръба между реалността и лудостта, Вин беше изключително интересен и необикновен герой. Напомни ми естествено и на "Легион", макар Вин да не беше още толкова на "ти" с халюцинациите си. Тук отново имаме книжен заговор, дама в беда и един завършек, пълен с огън и танци. Сега като се замисля, тази новелка заслужава почти 5 звезди.

А сега стигаме до книжките, които без капка съмнение заслужават по цяла съзвездие всяка.
Най-напред е "Частна заемна бибилотека и хранилище "Какстън" на моя огромен любимец Джон Конъли. Ако от поредицата на Чарли Паркър го знаем заобиколен от изтерзани сенки и паднали ангели, тук имаме един много различен, и въпреки това пак същия Конъли. В лицето на спокойния господин Бъргър или поне в някои аспекти на житието му сигурно ще се разпознаят доста книголюбители. И, поне на мен, срещата с него ми подейства много успокоително :) Това беше най-не престъпната от всички истории, но това въобще не я лиши от разследване! Напротив! Господин Бъргър прави едно смело решение и се наема с разкриването на мистерията - неколкократното самоубийство на млада жена, което е досущ като най-известното самоубийство в историята на литературата. Да - точно като Анна Каренина. И да, правилно прочетохте - неколкократно. Историята как господин Бъргър се заема да разубеди тази дама в опитите ѝ е изключително мила, забавна и романтична, особено с резултатите от неговото "поувличане". Дори и да не бях пристрастна към автора, пак щях да обява това за личен любимец от колекцийката. И сега, две седмици след прочитането ѝ, продължавам да се оглеждам на спирките - дали там не се е запилял някой мускетар, например?

За финал е "Книжарница "Задънена улица"  на Нелсън Демил. Още  един герой, изскочил от собствената си поредица, за да сподели с нас едно кратко разследване. След тази мимолетна среща с детектив Джон Кори определено искам още и неговата поредица ще намери място в списъка ми за четене. В рамките само на няколко часа остроумният детектив ще разгадае маскираното като инцидент убийство на възрастен книжар. Хуморът блика както от вътрешния му наратив, така и от страхотния диалог. През цялата книжка не спрях да се смея и дори сега ме напушва смях при спомена за опитите на Кори да се нахрани (в крайна сметка успешни) в течение на историята.

Ако трябва да означа колекцията с обща оценка, тя ще клони по-скоро към пет звезди, въпреки отделните оценки, които сложих на историите. Кратки, завладяващи и много приятни, всяка от тях беше удоволствие за четене. Отдавна не се бях хвърляла така на прясно купена книга, веднага от книжарницата :) Бяха просто прекрасни за запълване на времето (пред кабинета на зъболекаря, например) без да тежат в чантата. Много се надявам Бард да продължат с тази "Мистериозно-виртуозна" инициатива, защото видях и други заглавия в Гудрийдс селекцията, където намерих и тези.

вторник, 18 април 2017 г.

[отчет] Книжни предизвикателства за първо тримесечие

Средата на април може да изглежда за странен момент за отчитане на читателска дейност.  От една страна, опитвала съм се и съм се издънвала неведнъж в ежемесечните Wrap up & TBR постове, въпреки че много ме привличат.  Освен това, по това време насърчавам участниците във форумните предизвикателства в Муза да споделят прогреса си, за да мога да ги включа в първото годишно теглене. То се състоя вчера, и вече имаме победител! Ако сте любопитни - обявен е във форума и във фейсбук :D Обикновено и аз гледам да си направя рекапитулация и да се порицая, че хич не напредвам добре, а се предполага уж да давам пример, нали модерирам раздела. И с това не се справям много добре. Въздъх.

Досега всяка година се нахвърлях на десетки блог предизвикателства. Когато видя нещо интересно, било то читателско предизвикателство, маратон, таг, ми е много трудно да се въздържа. Тази година обаче, предвид че не бях активна в блог пространството, съм се ограничила до форумните предизвикателства, и естествено, това в Гудрийдс за обща бройка.

Ето как напредвам засега:


2017 Reading Challenge

2017 Reading Challenge
Nina has read 1 book toward her goal of 70 books.

1. "Нещо чака сред дърветата" - Тана Френч - ревю
2. "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли - ревю
3. "Крокодилът Гена и неговите приятели" - Едуард Успенски - ревю
4. "Реликвата" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
5. "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
6. "Музей на страха" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
7. "Натюрморт с гарвани" -Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
8. "Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди
9. "Анна в рокля от кръв" - Кендар Блейк
10. "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк
11." Стар Трек: Без наследство" - Майкъл Ян Фрийдман
12. "Приемлива жертва"- Джефри Дивър
13."Пише го в книгата" - Мики Спилейн
14."Кондор на лавиците" - Джеймс Грейди
15."Частна заемна и книгохранилище"Какстън" - Джон Конъли
16."Книжарница "Задънена улица" - Нелсън Демил
                             ->ревю на "Мистериозно-виртуозно (12-16)
17. Owls - Matt Sewell
18."Кутия за птици" - Джош Малерман
19. "Сърцето на Луцифер" - Престън и Чайлд
20."Тайната на Сенеф" - Престън и Чайлд
21. "Колелото на мрака" - Престън и Чайлд

 Книжно предсказание 

(Любимото ми :) Всяка карта от Таро тестето си има книжно значение и участниците трябва да изпълнят "предсказаното" условие)

1.V.ВИСШИЯТ ЖРЕЦ/The Hierophant - Висшият жрец е символ на трансформация. Прочетете книга, в която главният герой е шифтър, трансфигурира се, или пък преминава през дълбока вътрешна промяна. (изтеглена 28.01.) - "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
Spoiler:
2.Деветка мечове/Nine of Swords - прочети книга, за която по някаква причина се чувстваш виновен, че още не си я прочел. (Задължителна е, била ти е подарък, изхарчил си много пари за нея, Имаш предразсъдъци за нея) (27.02) - "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк. Малко на ръба на условието е, но миналата година просто така я зарязах по средата и ми беше супер гузно, защото всъщност много я харесвам.
3.Тройка чаши/Three of cups - Приятелство прочетете книга, в която главните герои правят добър отбор​ (13.04)

Български автори


Засега тук няма с какво да се отчета :/ 

Пътешественическо предизвикателство

(да идем тук и там благодарение на книжките)

Герои:
1. "Всяко мъртво нещо" - САЩ
2. "Скълдъгъри Плезънт" - Ирландия
3. "Крокодилът Гена" - Русия
4. "Анна в рокля от кръв" - Канада
5. "Кралица на кошмара" - Великобритания

Автори:
1. Джон Конъли  ("Всяко мъртво нещо"- Ирландия
2. Дъглас Престън ("Реликвата")- САЩ
3. Едуард Успенски ("Крокодилът Гена)- Русия
4. Кендар Блейк ("Анна в рокля от кръв" - Корея (авторката е родена в Корея и е била осиновена в САЩ)

Корично читателско бинго

 (да съдим книгите по кориците!)



Януарски напредък:
3. Книга с животно на корицата - "Крокодилът Гена" - Едуард Успенски
5. Книга от повече от един автор - "Реликвата" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
10. Книга, написана от мъж - "Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди
14- Книга със снимка на автора някъде на корицата - "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли

Февруарски напредък
2.Книга с число в заглавието - "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
17. Книга със заглавие от 4 или повече думи - "Анна в рокля от кръв" -Кендар Блейк

Мартенски напредък
12. Книга, написана от жна - "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк
22. Корица в тъмни тонове - "Музей на страха" - Престън и Чайлд

Серийно предизвикателство

(за всички онези поредици, които имат нужда от завършване... или започване)


Arrow Чарли Паркър - Джон Конъли
1. "Всяко мъртво нещо" (1т - препрочитане

ArrowСкълдъгъри Плезънт - Дерек Ланди
1. Скълди 1 (1 т - препрочитане)

Arrow Dublin Murder Squad - Tana French
1 In the woods (2 т)

Arrow Пендъргаст - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд
1. "Реликвата" (1т - препрочитане)
2. "Маршрут 666" (1т. - препрочитане)
3. "Музей на страха" (1т - препрочитане)
4. "Натюрморт с гарвани" (1т - препрочитане)

Arrow Анна - Кендар Блейк
1. "Анна в рокля от кръв" (1т - препрочитане)
2. "Кралица на кошмара" (2т)
ЗАВЪРШЕНА! yahoo

Азбучно предизвикателство

(азбучна супичка от имена на автори)

Кирилица:

А-
Б- Кендар Блейк - "Анна в рокля от кръв"
В-
Г-
Д-
Е-
Ж-
З-
И-
Й-
К-Джон Конъли - Всяко мъртво нещо
Л- Дерек Ланди - Скълдъгъри Плезънт
М-
Н-
О-
П-
Р-
С-
Т-
У- Едуард Успенски - "Крокодилът Гена"
Ф- Тана Френч - "Вдън горите"
Х-
Ц-
Ч- Дъглас Престън и Линкълн Чайлд - Реликвата
Ш-
Щ-
Ъ-
Ю-
Я-

 Латиница:
A-
B
C- John Connoly - Every dead thing
D
E
F - Tana French - In the woods
G
H
I
J
K -Kendare Blake - Anna dressed in blood
L - Derek Landy - Skulduggery Pleasent
M
N
O
P - Douglas Preston & Lincoln Child - The Relic
Q
R-
S
T
U
V
W
X
Y
Z

Спестовно предизвикателство

(да прочетем книжките, които вече имаме, да овършеем рафтовете на мама и татко, да си ползваме картата за библиотеката и всички други начини да спестиш парички без да се лишаваш от любимото удоволствие)

1. " Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли - 0.5 (препрочит)
2.  In the woods - Tana French - 0.5 (аудио)
3. "Скълдъгъри Плезънт" - Дерек Ланди - 0.5 (препрочит)
4 "Крокодилът Гена" - Едуард Успенски - 0.5 (препрочит)
5. "Реликвата" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд - о.5 (препрочит)
6. "Маршрут 666" - Дъглас Престън и Линкълн Чайлд - 0.5 (препрочит)
7. "Анна в рокля от кръв" - Кендар Блейк - 0.5 (препромит)
8. "Музей на страха" - Престън и Чайлд - 0.5 (препрочит
9. "Натюрморт с гарвани" - Престън и Чайлд - 0.5 (препрочит
10. "Кралица на кошмара" - Кендар Блейк - 0.5 (е-книга)

 Реалност VS фентъзи

(по идея на Костилка - да видим колко различни герои със свръхестествени или с по-рационални занимания може да съберем)

Реалност:
1. "Всяко мъртво нещо" Чарли Паркър - полицай/детектив

Фентъзи:
1. Скълдъгъри Плезънт - Скълдъгъри - скелет
2. Кас Лоууд - "Анна в рокля от кръв" - ловец на духове

събота, 15 април 2017 г.

[book review] "Всяко мъртво нещо" - Джон Конъли


Заглавие: "Всяко мъртво нещо"
Автор: Джон Конъли
Поредица: Чарли Паркър #1

Издателство: Прозорец
Жанр: крими, трилър, хорър

Топчеста оценка: 5 звезди

Други: препрочит


Тази година за моя голяма радост книжното ми другарче Дийдра отдаде дължимото на Конъли :D  Покрай нея и аз този януари препрочетох „Всяко мъртво нещо“ и със задоволство потвърдих, че Конъли е от авторите, с които повторните срещи никога не омръзват.

Тази книга поставя началото на кръстоносния поход на Чарли Паркър срещу всички форми на злото – зримо и незримо. Тук се преплитат два случая – личното разследване на Чарли на убиеца на съпругата и дъщеря му, и издирването на изчезнало момиче, за което го наемат. Между двата случая няма нищо общо, освен че зад тяхното извършване стои нещо чисто и изначално зло, и единствено Чарли може да го спре.


Когато четох тази книга за първи път, още не си давах сметка, но по-нататък, след още томове на Конъли осъзнах една от най-важните причини той да е на върха на класацията ми за хорър автори – начинът, по който представя злото. Конъли работи с целия диапазон на сивото, когато описва своите герои. Има чисти и невинни жертви, има добри хора, с петна върху съвестта си, оставени от малодушие или необходимост, престъпници с дела, извършени по първични инстинкти, тъпота, жестокост и садизъм. Но при него присъства и нещо повече – първичното зло. Същества, родени зли, а не пречупени или извратени по някакъв начин от обстоятелства. Същества, които изпитват удовлетворение единствено от унижението и болката на други.

Винаги ми е било по-комфортно да мисля, че мрака у хората не съставлява от цялото, че е бил провокиран поне в известна степен и че при дадени условие е възможно отново да се отдръпне и да се намери място за нещо светло и добро. Затова и идеята, че такъв вариант не съществува и никога не е съществувал ме ужасява не по-малко от страховитите картини на престъпления, които Конъли рисува, при това доста графично. Идеята за изначалното зло категорично не е нещо ново. Всъщност, тя е стара колкото света. Черно-бялото разделяне винаги е било по-лесно и по-удобно. Отново обаче искам да изтъкна, че Конъли не се задоволява само с тази поляризация. Той запълва целия промеждутък и извежда нова, по-висша, по-необхватна и по-страховита категория Зло. А срещу него... на практика няма от същия калибър Добро, което да му се опълчи. Имаме само Чарли и неговата малка команда.

 Интерпретацията на Конъли, особено в следващите книги, ме е докосвала като много малко други автори. Във „Всяко мъртво нещо“ злото има все още човешки облик. Отвратителен, потресаващ, но човешки. Но и тук започва да се прокрадва идеята, която ще бъде затвърдена по-късно, че тези ужасяващи човешки останки са част от общото Зло; че дори и да победиш едно от тях, като от посечена хидра, Злото като пипала ще пусне десет други на тяхно място.
 След всичко казано може да стигнете до извода, че „Всяко мъртво нещо“ е много тежка книга. Така е. Но същевременно така ще ви хване, ще ви накара да затаите дъх и да не я пуснете, докато не свърши. А после да се върнете и да прочетете отделни абзаци заради самото удоволствие. Джон Конъли е поет – борави с думите с такава лекота и прецизност,така преплита разказа си, че улавя в тази мрежа читателя и го кара да се предаде доброволно. С Дийдра имахме различни мнения за превода (честно казано, не съм сигурна дали четохме един и същ) – аз бях доволна, тя – не; но и двете се съгласихме, че пише много увлекателно. Поне за мен, Конъли пише много красиво, но и много близко, така че да ме стигне, да ме докосне; и в рамките на една страница може да ме накара да тръпна от ужас и да се превивам от смях.

Защото това, което спасява „Всяко мъртво нещо“ да не се превърне в клъбце безупречно написан мрак е колко забавна е всъщност и колко приятни са героите.Чарли Паркър – Птицата е изключително обаятелен герой, освен че е много добър разказвач. Гарантирам ви, че още преди да преполовите книгата, ще искате 1/ да го гушнете и да го утешите; 2/да му теглите една, когато се впуска без подкрепления да го пребият; 3/да имитирате заедно с него акцента на някой не особено симпатичен. За comic relief ефекта споделят и Ейнджъл и Луис – може би една от любимите ми двойки изобщо – които помагат на Чарли, а извън това се занимават с полузаконни (или съвсем не) дейности. Заедно със също толкова оправната психоложка Рейчъл, всички те сформират компания, която прави дори това пътуване в мрака приятно.

Ако съберете смелост, изключително горещо препоръчвам както тази, така и всички останали книги на автора. Ако имам право на една препоръка тази година, то без колебание ще посоча Джон Конъли. Затова и ви приканвам – заслушайте се в шепота от мрака, където се крие всяко мъртво нещо. 

П.П. И ако намерите тази и първите книги от поредицата - грабвайте ги и си ги отнасяйте вкъщи, защото са кът на пазара.

сряда, 12 април 2017 г.

[book review] "Нещо чака... сред дърветата" - Тана Френч

Заглавие: "Нещо чака... сред дърветата"/ In the woods
Автор: Тана Френч/ Tana French
Поредица: Дъблинския отдел "Убийства"/ Dublin Murder Squad
Жанр: крими, трилър

Топчеста оценка: 5 звезди

Друго: прочетена 2017, аудио  книга, на английски, за Читателския клуб на Форум Муза


Пост фактум разбрах, че тази книга е преведена и е налична на българския пазар благодарение на издателство „Бард“ под името „Нещо чака... сред дърветата“. Въпреки че съм фен на собствения си вариант на заглавието (в главата си аз кръстих книгата „Вдън горите“), успях да разгледам нашенското издание и ми се стори добро. Също така мога да докладвам, че е в наличност във Варненската, а по всяка вероятност и в други градски библиотеки. Така че ако досега езикът ви е спирал да посегнете към тази книга, може да отметнете тази тревога от списъка. А ако не сте чували за Тана Френч и първия том в поредицата ѝ за Дъблинския отдел „Убийства“, ще се опитам да поправя това.
 Любопитен факт – актьорът, който чете аудио версията на In the woods, чете и някои книги на Джон Конъли, голям мой любимец, за когото се надявам да пиша скоро. И според мен изборът и за двете е много добър.


Избрахме тази книга за едно от последните издания на Читателския клуб и тя ми донесе доста изненади. Мина известно време, докато се наканя да я почна и накрая се спрях на аудио – предпочитаният вариант, когато нямам много време и книгата е на английски. Първата изненада дойде веднага щом пуснах книгата. Не съм сигурна защо, но очаквах разказът да се води от името на Каси и – това може би е заради заглавието – да звучи някак по-приказно. Наистина, доста необосновани очаквания, като се има предвид сюжета, за който подсказваше анотацията. А той е следният (след като вече ви озадачих със споменаването на Каси): в покрайнините на Дъблин е извършено жестоко убийство на малко момиче. Със случая са натоварени детективите Каси Мадокс и Роб Райън. За Райън обаче случаят е по-личен - преди години в същото предградие, или по-точно в близката гора, се е случило нещо. Нещо, за което Райън няма никакви спомени, но се е завърнал подгизнал в чужда кръв... а най-добрите му приятели не са се завърнали изобщо. Сега той вижда в този случай шанс да възстанови спомените си и да открие истината. Докато настоящото разследване е в застой, отношенията между партньорите се променят, а наяве изплуват сенки, спомени и разкрития – както от дебрите на техните собствени съзнания, така и от това на психопата, по чиито следи са.

Както споменах, изненадах се, когато чух мъжки глас, но съвсем скоро всичко си дойде на мястото. Отдавна не бях чувствала някой герой толкова истински жив, както Роб Райън и в голяма част заслугата е на аудио изпълнението. Мисля, че ако просто четях, нямаше така пълноценно да му съпреживявам и съответно – да му се ядосвам, когато се държи като пълен катил.Отдавайки заслуги на актьора обаче не искам да подценявам авторката. Тана Френч се е справила страхотно в разписването както на героите, така и на историята. Думите си имаха своя собствена тежест и мелодия, която четенето само накара да изпъкнат.
 Дори повече  от Роб заобичах Каси, също много симпатичен ми стана и Сам – третият член на екипа, въпреки че беше малко встрани от основната детективска двойка. За по-голямата част от книгата Каси и Райън бяха идеалните партньори - както в професионално, така и в лично отношение. Беше истинско удоволствие да ги наблюдавам – докато водеха разпит или разнищваха улики, докато готвеха и се тръшкаха на табуретките на Каси или играеха на Червейчета, кръщавайки ги с имената на колегите си. Двата случая, които разследваха – настоящият и миналият – също бяха страхотни и ме държаха под непрестанно напрежение – не само да се чудя кой е извършителят, но и дали двата ще се окажат свързани.  За една голяма част от разказа случаите бяха повече или по-малко в застой, но въпреки тази привидна липса на динамика нито за миг не усетих спад на напрежението и на интереса. Въпреки че подхванах аудиото именно с идея, че така ще мога да комбинирам с друга работа, прекарах часове просто да седя и да слушам, защото не исках да правя нищо друго, освен да следя как ще се развият нещата.
 Единственото ми неудоволствие, ако може да се каже така, е колко... реално беше всичко. В един момент накрая просто се взирах в пространството и си мислех: „Какво? Всичкият този труд, всичките тези мъки? Всичко е било напразно?“ Защото както и в истинския живот, хората правят глупости, нараняват се отношенията се развалят. Някои мистерии остават неразкрити, а в други престъпления извършителите оказват ненаказани, дори и когато вината им е ясна. Именно поради тази причина финалът на книгата ми дойде малко тежък, въпреки че го смятам за много силен. Така че се надявам да се наканя да продължа с книгите от поредицата за Дъблинския отдел "Убийства". „Вдън горите“ завърши доста затворено и това ме кара да се чудя ще срещна ли отново тукашните герои (признавам, не съм надничала в анотациите). Но Тана Френч ми доказа, че умее да изгражда както напрегнати криминални случаи, така и пълнокръвни персонажи, и вярвам, че каквито и да са героите, следващите книги няма да отстъпват по достойнство на тази.

Опит за завръщане #пореден

~~~ First I want to apologise to all of my English speaking friends, if they still happen to  follow my blog or if they just stumble upon it. From now on, I plan to keep on writing only in Bulgarian. My unability to keep things billingual due to simple lack of time was one of the main reasons to quit - or rather keep postponing - blogging. I hope to return to this one day, but for now reviewing in one language is def better than not writing at all. I may try to do mini reviews for Goodreads and I hope to see you there!~~~

А сега да се завърнем под родната стряха :D Не знам дали някой все още посещава (или ще посети, глаголните времена в случая са без значение) този блог, но предвид, че от последната ми публикация е минала повече от година, реших  да ударя нещо малко уводно. Но не водка. Пхе. Може би сайдер, но нямам сайдер?

О, да се върнем на темата. Аз съм Нина, или пък Топчо, и тук за пореден път се кълна за изтупам прахта от блога си и да го поддържам, повече или по-малко. Под една или друга форма пиша в блог от гимназията (а университета вече го завърших), но последните една-две години запуснах нещата. Не е голямо извинение - но истинският свят ми се пречка. А и преди имах навика да водя постовете си паралелно на два езика, нещо, което изисква все пак повече време и усилия от единична публикация. Сега, колкото и да ми е жалко, ще пробвам да се съсредоточа върху българския вариант. Защото, както казах по-горе, на един език със сигурност е по-добре, отколкото нищо, нали? А блогването наистина ми липсва, както и писането за книги. От 2016 и 2017 имам поне двайсетина ревюта, написани на ръка, по листи и тетрадки, когато ми се е отдала възможност. Да споделя мислите си за книга, дори и да се окажа без насрещен читател, ми носи едно странно удовлетворение. Като да си говориш с въображаемия си приятел, но без нужда да ти издават жълта книжка :D

Мога да плямпам още, или мога да направя опит да се хвана за работа :D Знае ли човек, пролет е,  Великден, нещата се връщат към живот, може и на блога ми да му провърви?

П.П. Приложих горната логика към едната си хризантема, но не проработи.