About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

четвъртък, 17 март 2016 г.

[book review] Beauty

EDIT 22.04.2017 - Вчера гледах новата версия на "Красавицата и звяра", и думите не ми стигат да опиша колко много ми хареса! Спечели ме дори повече от оригиналната анимационна версия, а това винаги е бил един от любимите ми филми. Някои сцени, особено тази, когато Бел приближи Филип към Звяра (виж в ревюто!), много ми напомних на този преразказ на приказката. И щом ми се отвори възможност, потънах отново в тази книжка.

По някое време миналата година клубно във форума четяхме The Princess Bride. Тя неочаквано ме разочарова (за това някой друг път) , и още докато четях, си знаех, че после ще имам нужда от нещо, което да ми върне вярата, че за да намериш истинска любов не е нужно да си поне в топ 20 на най-красивите хора на земята. А коя е най-известната история, която ни учи да не съдим само по външния вид? Почти сигурно отговорът е "Красавицата и звярът". Затова и не е чудно, че през цялото време ми се въртяха образи и цитати:

Beauty: “You called me beautiful last night.”
Beast: “You do not believe me then?”
Beauty: “Well - no. Any number of mirrors have told me otherwise.”
Beast: “You will find no mirrors here, for I cannot bear them: nor any quiet water in ponds. And since I am the only one who sees you, why are you not then beautiful?


И веднага щом свърших с Принцесата, посегнах към Beauty - любимият ми преразказ на "Красавицата и звярът".

Заглавие: "Красота"
Автор: Робин МакКинли

I said: “He cannot be so bad if he loves roses so much.”

“But he is a Beast,” said Father helplessly.

I saw that he was weakening, and wishing only to comfort him I said, “Cannot a Beast be tamed?”


Beauty върви толкова близо до оригиналната приказка, че дори не бих я нарекла преразказ. Това е просто оригиналната история, разказана по най-правилния начин. Ако някой ден трябва да разказвам приказката за "Красавицата и звяра" на някого, то това със сигурност ще е във версията на Робин МакКинли. А за тези, които вече знаят историята и тя няма да им донесе изненади... ще могат да посветят цялото си внимание на нежния, бавен разказ на МакКинли.

Всъщност... има една разлика с оригинала - Красавицата не е... красива. Не, тя не е грозна - просто е... обикновена; и едва ли цял град ще се обърне да пее след нея и да я превъзнася. Прякорът ѝ е просто спомен от една детска забележка и - особено ако питате нея - не носи повече значение от това да кръстиш, примерно, триглаво куче Пухчо. Просто име, което си е останало, и това е. Но тя все така обича книгите, и все така е готова да се жертва, за да спаси баща си.

Звярът... не е бушуващото чудовище от филма:

“You have nothing to fear,” the Beast said, as gently as his harsh voice allowed.

He was still standing, watching me with those eyes. I realized that what made his gaze so awful was that his eyes were human.....

Звярът е уморен. И побелял. И толкова близо до това да се пречупи, че изпитвах нужда да отгръщам страниците бавно и с грижа, та да не би именно полъхът на листите да е последната капка, която да го извади от равновесие.

Историята на Красавицата и Звяра е изтъкана от моменти, които с едни и същи думи ми разтапяха от умиление и ми разбиваха сърцето, особено когато по-късно си давах сметка какво значат за Звяра. Да, тя успя да види всички книги в библиотеката, мисли си Звярът, но това сигурно е само заради нейната любов към словото, не защото прониква в магията. (Тук ще разваля наратива, но къде другаде да го вмъкна? Ако сте завиждали на Бел за библиотеката, която и подари Звярът във филма на Дисни, и сте били още тогава готови да се ожените за него - е, тукашният дар е дори по-страхотен. Защото в библиотеката на Звяра тук съществуват всички книги, дори и още ненаписаните, като един от малките жестове на заклинанието).  И да, Красавицата успява да призове в пределите на замъка птици - откъдето всичко, дори и пеперудите, са били прокудени. Но, мисли си Звярът, не е ли това само белег на мъката ѝ по дома, а не на отслабване на проклятието? Да, тя успява да накара коня си да го докосне, но това не е ли само заради нейната воля?
Greatheart dropped his head till his muzzle touched the Beast’s knee. “Merciful God,” murmured the Beast.

Този момент беше пореден пример за сцена, която ме разтопи и ме разби. В един момент толкова се радваш на победата, после се усещаш, че за първи път от 200 години го докосва живо същество,и усещаш болката и удивлението му като свои.

И все пак, малките знаци са си там.
Нещата в света на Красавицата също се развиват бавно. От побеждаването на страха до реализирането на редица неща - причината, поради която всъщност избягва да докосва Звяра; осъзнаването, че дори и да не бяха само двамата, пак щеше да търси компанията му дори сред стотици други; мъката ѝ, че не може да накара семейството си да го види в правилната светлина; до най важното:

...my family. They were no less dear to me, but he was dearer yet.

В Beauty няма антагонисти освен проклятието. Няма активна намеса на зли магьосници, нито завистливи сестри, нито гневни тълпи, предвождани от ревниви обожатели. Красавицата не променя звяра, тя го приема.  Въпросът не е да промениш, а да разбереш.  Тук битката е срещу страха и колебанието - и дори не  срещу страха от зъбите и ноктите на Звяра, не е от хорското мнение. А победата е в съзнанието, че Звярът може да бъде обичан; че ти можеш да бъдеш обичана; и обичта ще ти донесе красотата, а не красотата - обич.Такава е, както казват, приказката, стара колкото света.





Няма коментари:

Публикуване на коментар