[book review] Full moon/Пълнолуние в Бландингс

Заглавие: „Пълнолуние в Бландингс“

Автор: П.Г.Удхаус

Поредица: Бландингс #7

Предпрочитно:

Удхаус. Каква друга препоръка е нужна? Освен това на корицата има прасе

Историята:

Влюбени ще бъдат събрани заедно в замъка Бландингс. Разделен от зла леля от любимата си Прудънс, снажният горилоподобен Бил Листър се осланя на кръстника си Галахад Трийпуд. Докато сложната ситуация между тях се плете и разплита, американският наследник Плимсол се опитва да откаже силните питиета, окуражаван от появата на страховито лице всеки път, когато се изкуши да посегне към чашката. Това обаче никак не му помага да събере сили да предложи на красивата Вероника. А междувременно, деветият граф Емсуърт въздиша по своята свиня-шампион, и мечтае да окачи портрета ѝ на стената.

Следпрочитно:

Удхаус е един от малцината автори, които могат да използват все една и съща формула, и пак да им се получава. Колкото и много нещастни влюбени двойки да сме виждали преди в книгите му, пак с трепет ще следим съдбата им тук, подпомагана от съветите и подкрепата на Галахад.Добавяме и класическата армия от зли лели, както и диамантена огърлица, и коктейлът Удхаус е забъркан.

Всъщност, май това е първата ми среща с героите от замъка Бандингс. След пълната колекция на Джийвс и Устър, и единични истории оттук-оттам, си беше време.

Е, Гали не може да се сравни с Джийвс... поне за мен. Просто, веднъж човек срещнал се с Дживйс, трудно някой може да достигне нивото му. Галахад е по-скоро един врял и кипял, помъдрял вариант на Бърти Устър. Леко запиляните, влюбчиви герои на които помага са си все същите - купонджията Типи, хубавичката, но не много умна Вероника, бизнесменът Фреди, тромавият и добродушен Бил и дребничката силна Прудънс. Естествено, техните любовни истории не си остават две паралелни линии, а се впускат в триъгълници и разнообразни геометрични форми.

Освен Галахад, друг постоянен герой в Бландинг се очертава лорд Емсуърт, който е душка отвсякъде. Не би могъл да си намери пътя в собствената къща, дори и с карта, освен ако на нея няма отбелязано „Императрицата на Бландингс“ и рисунка на прасенце. Като стана дума за рисунки и императрици, това беше една сюжетна линия, за която беше жалко, че не достигна своя край. Винаги съм смятала, че уместната употреба на прасета в повествованието е голям плюс ( бтв, трябваше да отбележа това и в „Дяволче“ - там също има добра литературна употреба на свине). Мечтата на Кларънс е да намери художник да пресътвори образа на Императрицата, и точно като такъм Бил успява да проникне имението. Та жалко, че портретът на Императрицата така и не бе финализиран. Може пък това да стане в някой следващ роман. Известна утеха беше внасянето на огромна фосфоресцираща свиня в спалнята на девойката, което и доведе по заветното предложение за брак.

И така, с този и още един роман поех годишния си минимум от Удхаус. Максимум за щастие няма (макар че докторът, до който се допитва Типи Плимсол може да отбележи, че тежката Удхаусова интоксикация може да доведе до подобни халюцинации – смятам обаче, че лицата, които пострадалите ще виждат там, ще са доста по-симпатични)

 

Title: Full Moon

Author: P.G.Wodehouse

Series:Blandings Castle #7

Pre-read thoughts:

Wodehouse. Is there need of another recommendation? Besides, there is a pig on the cover.

The story:

Lovebirds will be reunited again in the Blandings Castle. Separated by an evil aunt from his beloved Prudence, the well-built, slightly gorilla-like Bill Lister has to rely on his godfather Galahad Threepwood. While his situation is getting more and more complicated, the American Tippy Plimsol is actually trying to quit drinking for good, encouraged by the appearance of a terrifying face every time he puts something stronger in his mouth. Great goal, indeed, but this doesn't help at all proclaiming his love for Veronica. And meanwhile, the ninth earl of Emsworth is admiring his Empress of Blandings and drams of putting her portrait on the wall.

After-read thoughts:

Wodehouse is one of the authors who can use the same formula again and again, and it still be as good as new. We've seen dozens and dozens of love couples in his books, and yet will be just as interested in their fate. Adding Galahad and his advice, the army of evil aunts and a diamond necklace and we have a classical Wodehouse cocktail.

Actually, this seems to be my first read from the Blandings castle series. After finishing everything there is about Jeeves and Wooster, and some stand alone novels, it was about time.

Well Gali is no match for Jeeves, at least in my eyes. Just, once you get to know the pure brilliance that is Jeeves, nothing and no one can reach his level. Galahad is more like on older and wiser version of Bertie Wooster. The rest of the characters are fine examples of our favourite types – the (ex) party monster Tippy Plimsol, the pretty even if not extremely smart Veronica, the shy and robust Bill Lister, Freddie the businessman, Pru, full of energy. Of course, their personal love story lines are not lines at all, but soon become triangles and other various geometry forms.

Beside the youngsters, the other main characters are Galahad, and of course Clarence – the permanent resident of the Blandings castle. Lord Emsworth is adorable in his own way, like when he is unable to find his way in his own home, even with a map – unless there is a pig drawing on the map. Oh , and let's not forget the Empress, the other character that seems to be constant in the series. Now that I mentioned drawings and pigs, I have to say I was a bit disappointed that the portrait storyline didn't get a conclusion. I've always estimated the proper use of pigs can really boost a story. (oh, and I forgot to note this in the review of Minx – there we had a good pig use too). It was a pity that the painted image of the Empress was never finished. But I hope that someday, and in some other book, Clarence's dream will be fulfilled .

Well some comfort was the presence of the same pig, covered in phosphorescent paint in the young Veronica's bedroom (which actually led to the eagerly awaited proposal).

And so, like this with this novel and one more, I took the minimum Wodehouse reads per year. Fortunately, there is no maximum (tho the doctor consulting Tippy Plimsol may argue that the exess use will cause halucinations. But I think in this case they will be way more pleasant than the ones in poor Plimsol's case. )