About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

петък, 3 май 2013 г.

[book review] Everville


Заглавие: "Евървил : Първият стълб" (или какво ще кажете за "Вечноград"?)
Автор: Рой Хъф
Прочетена в оригинал на английски

Хубавка корица, това си помислих първо, и се включих в конкурса за книгата в Гудрийдс. Не спечелих, но след това авторът ми писа и ми предложи книгата в замяна на искрено мнение, за което съм му много благодарна.

"Вечноград" (май ще си карам с превода, доста ме радва :D ), е вълшебно фентъзи, което клони към епичния поджанр, но е подходящо за по-млади и тийн читатели. Основната тема е пътуването между светове, свързани с нашия, която си е една от любимите ми, и тук за мое удоволствие открих един доста интересен и обширен свят, макар че в тази книга виждаме само една част от него. Всъщност става дума за няколко на брой свята, свързани един с друг по малко сложен начин, който обаче е обяснен добре и нагледно, та да може дори на такива като мен да им стане ясно. Те са населени от различни раси и същества, повечето от които оригинални - не, че не си обичам добрите стари елфи и джуджета, но все пак, малко разнообразие е винаги добре дошло :) Спечелиха ме Фроновете, главно с нестихващия си оптимизъм.

Историята се разказва предимно от главния герой, Оуен, но всъщност голяма част от събитията не са преживени, нито дори наблюдавани от него. И тук идва един от елементите, който ме заинтригува най-много. Различни гледни точки се преплитат непрекъснато. На моменти дори се губех и оставах с впечатлението, че има някакво объркване, което се дължеше на факта, че обяснението за способността на героя да разказва видяното от чужда гледна точка идва в по-късен етап. Оуен разказва нещата така, както сам ги вижда; чрез свързването си с"обучаващото устройство", чрез досега си със спомените на Пазителя, чрез връзката с приятелите си. Накрая благодарение на това в едно и също време наблюдаваше битката в цялост отдалече и същевременно беше в първите редици, и се получи доста интересно. Има едно непрекъснато преплитане на гледни точки и на влияния между световете, което е на моменти объркващо, но може би беше най-интересната за мен част от книгата.
Ня, обаче това "обучаващо устройство". Отначало хич, ама хич не ми допадна. Та това си беше направо измама - просто така хоп-пип-и научаваш! За щастие, не беше прекалено с употребата му. Дори и на мен като читател да ми се иска понякога нещата да забързат, истината си е, че са нужни време и усилия, за да се обучи един герой и да разкрие потенциала си и идеята, че това ще бъде просто пропуснато, не ми се понрави. Но се оказа, че Оуен прекарва по-голямата част от книгата в тренировки. Дали някой сега си представя Наруто, или някое подобно аниме, където главният герой прекарва по един цял сезон в изучаване на една техника? Хах, не се безпокойте. Паралелно на тренировките се разкриват приключенията на Пазителя в миналото, така че се получава баланс.

Може да се каже, че всъщност има двама главни героя, и двамата еднакво значими, заради начина, по който е разказана историята и по който са отразени събитията в миналото и бъдещето. Единият е Оуен, момче от нашия свят, а другият - Коруин - някога Фрон, на когото се пада да спаси Вечноград, а сега - един от най-мъдрите Пазители. И ако трябва да си избера любимец, то това със сигурност ще  е Коруин. Беше много по-лесно да му съпреживяваш по време на неговите търсения и приключения, отколкото на Оуен, въпреки че теоретично той е най-главният герой. Стори ми се твърде сух и рационален, без да показва почти никакви емоции. Това ми се стори много странно, като се има предвид възрастта на героя, всички събития, през които преминава, а и факта, че виждаме нещата през неговите очи, и съответно би трябвало да опознаем повече и него самия. Изобщо, и Оуен, и приятелите му можеха да бъдат малко по-добре развити.
Освен това, още малко диалог нямаше да ми дойде зле. Даже си мисля, че щеше да отнеме тази сухота, която ме дразнеше на моменти, и щеше да направи книгата още по-четивна. Има страхотни описания, много живи, и понякога си ги представях като на филмова лента, но малко реплики към филма определено щяха да са добре дошли.
Между другото, искам да отбележа един друг герой, който успя да ме заинтересува - Зи. Надявам се в продълженията да има дейно негово участие, защото ми се струва, че той има потенциал да разчупи черно-белия конфликт и да го направи по... цветен. :) Но това са си само догадки.
Относно оформление и редакция, имаше някои малки грешки, които обаче не ме обезпокоиха. По-неприятни за мен бяха кавичките - на места липсата им, на други присъствието, защото се създаваше объркване кой говори. Но разбрах, че е имало редакция на книгата след копието, което четох, така че не би трябвало тези неща повече да са проблем :)

Накратко, "Вечноград" беше приятна фентъзи новела, с интересно построени светове и завръзка. Доста добро начало на поредица, което заинтригува читателите, поставя основите на света, но същевременно не е с отворен край. Спасиха света, можем да спим спокойно :) Някои от героите обаче ми бяха недостатъчно развити, а изказът - недостатъчно раздвижен. Надявам се в следващите части от историята тези аспекти да се подобрят :)

Давам и между 3,5 - 4 звездички. Между другото, книгата ще е безплатна между 12 и 16 май, та ако минавате през Амазон тогава, може за всеки случай да си я дръпнете :)




Title: Everville: The first pilar
Author: Roy Huff
Read in English



 First thing I noticed about this book was the cover, and the title. I’m not the type of reader to judge books by their covers, but I certainly appreciate a good one, and think it can be quite important in order to capture the attention of the potential reader (like it was in my case).

Everville is a magical, epic – type fantasy, which is also suitable for young adult and teen readers. Traveling between different worlds and realms has always been one of my favorite themes in fantasy books, and here I was happy to discover one vast and beautiful world, even though in this book we were able to glimpse only a part of it. Its structure is rather complicated, but it was explained really well, so I could easily imagine all of the eight worlds, their positions and understand the connection with Everville. In this world we meet a whole new selection of creatures, not that I mind good old fashion elves :D But having something new is refreshing. I really got to like the race of the Fron, mostly because of the optimism of those creatures.

The story is mostly narrated by the main character, Owen,  but a great deal of the events are not seen or lived directly by him, and here was the best part for me.
The story is set in our world and the magic realms, and they are all connected in rather curious way. But for me, the most interesting thing was all the different points of view and the way they were intertwining. At first I thought it was just that the point of view was messy, probably because the facts were presented first, and explained later. Owen is getting information via different ways – the learning device, the memories of the Keeper, and later, thanks to the connection with his friends, he is able to perceive the whole battle at the same time from the frontlines and from aside, which I thought quite cool.
Ah, that learning device. At first I though “Hey, this is cheating!” But fortunately, it is not overused.  While the reader may be sometimes eager to go on with the story, truth is it really takes hard work and time to improve one’s abilities, and at first I was unhappy that this might get simply skipped. But actually, the main character spends a good part of the book training and developing. Are you by any chance thinking of Naruto, or some similar anime series, where it took the main character a whole season to learn one new technique? Lol, don’t worry. While Owen is training, we’re getting to know more about the previous breach of the worlds. So there is a balance.

I could say there were actually two main characters in the book, equally important, again because of the way past and present events are told. First is of course Owen, the human boy, and the other is the fron Corwin, in the past – savior of his people, and now – one of the wisest Keepers in Everville. And if I have to choose a favourite, that would be Corwin. I was much more.. comfortable with him, being able to connect, sort of speaking. I was truly feeling for this character and his adventures, while it wasn’t really so with Owen. He was a bit too dry to me, too much reason and too little passion and emotional response. I found that quite weird, given his young age, all of the events and pressure he’s been through, and the fact that he is narrating most of the story, so we should really see everything he is and feels. As a whole, I was left wanting a bit more character development, considering Owen, and his friends too.
I would also have loved a bit more of a dialog. It’d make some scenes more lively and realistic, and could take away that dryness that bothered me. Everywhere, there were beautiful descriptions and scenes, I could see them almost like on a movie, but at places, I could really use some more speaking.
By the way, I should note one character, that got me interested – Zee. I hope there is more to come about him. I think he will have the ability to make the rather black and white conflict more… colourful :D  Hah, but these here are all guesses!

In terms of editing, there were some small mistakes I noticed, but nothing that major. Maybe the only thing that bothered me was the lack (or at some places, the presence) of some commas. On some places they were missing when the character began to speak (especially if it was in the beginning of the chapter), and on other places, a long speech of one of the characters was separated, each paragraphs with commas. At times, this got me confused for a moment, until I was able to realize who is speaking. However, I was noted that the book was edited after the copy I read, so no need to worry about this kind of mistakes anymore!

Overall, in my opinion, this was a nice fantasy novel, with well build world, settings and plot. It is a good beginning for a series, getting the readers interested in the conflict, while in the same time, the book isn’t ending too abruptly. Nah, how I hate it when a novel just drops! It however left me wanting more of the characters. I hope in the next books we’ll see more of them.

My rating is between 3.5 – 4 stars

I want to thank the author for sending me the book in exchange for my honest review :) By the way, the book will be freeon Amazon between May 12th to 16th, so if you're passing by, why not trying it?

Challenges/Предизвикателства

[book review] My name was Bert

Заглавие: "Моето име беше Бърт"
Автор:ЛиАн Перман
прочетена в оригинал

Тази къса книжка доста ме изненада - в началото, и в края. Започва доста любопитно - със сън. И то не какъв да е сън, а кучешки сън - този на ротвайлера Бърта. Цялата история е разказана от нейната гледна точка и човек може наистина да си представи как е някакво въодушевено пале, докато гони катерици, или отчаяно изгубено куче, опитващо се да намери пътя към дома.
Втората, и по-голяма изненада беше краят на книгата... и то по-скоро фактът, че ме накара да мисля (неочаквано много за моя милост) и това, че в крайна сметка реших, че завършекът ми харесва.
Новелката проследява живота на Бърта (или Бърт, но само за стопанката и Джо), терзанията и, когато тя не успява да се прояви като защитник на собственчката си, и последствията от това - опита и да си възвърне честта, и как всичко се оплита още повече.
Когато свърших да чета, останах доста изненадана, защото завършекът определено не бе това, което бях очаквала. Бях си изградила представата за хепи ендинг, където Бърт успява да извърши някакво геройство, възстановява си статуса на пазач, и се събира отново щастлива с Джо. Така че затворих книжката, в случая - файла, и го оставих да "отлежи"... И в крайна сметка реших, че този край наистина ми харесва... Защото реших, че това не е само кучешка историйка, или история как объркваш нещо, а после го оправяш, или приказка как се губиш, но отново намираш пътя към дома. Беше по-скоро една приказка за обич. Защото Бърт беше наистина обичана от Джо и съпруга и, и щеше да продължи да бъде обичана, без някакви условия, без значение дали се е проявила като герой и дали е успяла да спаси всички. Беше и приказка за гордост, и за грешките, които понякога правим, когато се опитваме да възстановим нараненото си его. А също и приказка за надежда и за силата да продължим напред, оставяйки тези спомени, които ни държат долу,  задържайки само хубавите.
Наистина, аз сама се изненадах, колко мислене му вкарах, за една кратка история от 60 и няколко странички. Но в крайна сметка наистина ми хареса как завърши книжката. Остави едно топличко усещане, и беше хубаво отново да видя как Бърт се държи като преди. Вярно, искаше ми се отново да се появи Джо. Може би не отново да се съберат и тя да вземе Бърт, но поне по някакъв начин да разбере, че любимото и куче не е загинало. Тя наистина си я обичаше, и ми стана малко тъжно при мисълта, че никога няма да узнае, че Бърт е жива.
Едно нещо, което не ми хареса, беше заглавието. "Не ми хареса" е може би малко силно, и със сигурност субективно, но за мен заглавията имат значение, и това в случая ми навява мисли по-скоро за някакъв тип мемоари, и изобщо, за някакъв разказ, списан в края на живота на героя, и с не много щастлив край. Получих тази книга от Inkspand, но ако я бях видяла в книжарница, с това заглавие и корица, "Името ми беше Бърт" определено нямаше да ме повика при себе си.
Докато четях, си мислех, че освен четиво за любителите на кучета, Ласита и Бетовени, тази книжка би била добра и за хора, които в момента учат английски. Самата тя е кратка, разделена на кратки глави, с лесна структура на изреченията, но въпреки това с описателен, приятен за четене език. Чете се доста леко и бързо, и честно казано, не бих имала нищо против да ми попадне преди няколко години, когато трябваше да избирам между детски приказки и малоумни адаптации на романи... или романи в оригинал. А като се има предвид, че тогава работих и с добрия стар речник тип "тухла", приключението ставаше още по-екстремно.

Дадох на тази книжка 4 звездички. Приятна, уютна, лесна за четене история. 

! Получих книгата като бета-читател от Inkspand, за което благодаря на сайта и на автора. Мнението ми обаче не е повлияно по никакъв начин.

П.П. - Видях, че авторката е коментирала ревюто ми в блога си! ^____^  Ако искате, отбийте се и го посетете, а ако изпратите историйка за кучето си, може да спечелите екземпляр от книгата и с автограф.

~~~

Title: My name was Bert
Author: LeAnn Perman
read in English, review copie from Inkspand

This short novel started with a surprise for me – it began with a dream; and not an usual dream, but a dog’s dream. The whole story is narrated from Bert’s perspective, and really gives the reader a chance to get into this young dog’s world, wether it was her chasing squirrels, or trying to make her way back home.

When I finished reading, at first I was in a little bit of shock – “What about Jo?” I though; “Are those two never getting back together, is Bert not going to redeem herslef for her fail against the bear?” I was surprised, for this was not the turn of events I had built in my mind after reading the first few chapters. So I closed the book (in my case, the file) and give it a bit of time and thought, and began to like it more and more. 
Because, I saw, this wasn’t just a story making a mistake and fixing it; nor it was a tale for getting lost and found. It wasn’t simply the story of a dog.This was a story of how love can be greater than anything. Bert was loved by Jo and her husband. And to deserve that love, she didn’t have to be always the hero, or the saver of the day; there are no ifs and becauses love depends on. This was also a story of honour lost and honour restored, and the mistakes we sometimes do, when we cling too much on our pride. This was also a story of hope and starting anew, leaving behind the bad memories that hinder us and keeping only the good ones.
 It really surprised me how many heartwarming moments I found in these few pages. 
So at the end, I really apprecieted how things turned in the end of the book. It was really good to see Bert back in her mood. I was really hoping for Jo to show up again, or at least that she’d be given some hint that her beloved pet was safe and sound. I could really feel the love she had for her dog, and it pains me a little that she may never know the Bert has survived. Ah, but even if I long for perfect ending, it’d not always how it turns in reality

One thing (probably the only) that I didn’t quite like (and again, didn’t like is a strog word here) was the title of the novel. While in the very end it gets clear why it was called that, if I was to see this book in a bookshop, I don’t know if I’d pick it. I somehow associated the title with memoires at the end of one’s life, and with sad ending. But it is all really, really personal, how one would feel towards the title and the cover of one book.

While reading, I was thinking whom I’d reccomend this book. Of course, it’d be perfect for young readers, but another target group came right into my mind – students who study English as a foreign language. As I too don’t speak English as my mother’s language, but learnt it later, I know that it is sometimes hard to find a good book that will help you in your study and entertain you in the same time. Very often, the beauty of the telling is sacrificed, in order to turn it into lighter read, here is not the case. The short chapters, the structure of the sentences made it a nice, easy and clean read, while the words used painted pictures that got you right into the story. In short – a book that I would have loved to have some years ago. 
”My name was Bert” was a quick, nice read, that however can give the young readers something to think about (and maybe the older ones, too!) and leave a nice warm feeling afterwards




:)


Disclamer: I received this book from Inkspand and so I thank the author and the site . However, my review is completely unbiased.

P.S. I saw the author commented my review on her blog! Yay! Do visit her, and while you are here, why not send a pic and a story with your puppy for a chance to win an authographed copie?
Challenges/Предизвикателства
BG book bingo от Аз чета- my progress 
  Let me count the ways - my progress
 Monthly mix up mania - my progress 
 Book Bingo - my progress
 A to Z - my progress
 New Authors- my progress 
 Outdo yourself - my progress
 Free reads - my progress
 Women challenge - my progress 
 Quick fix challenge- my progress 


сряда, 1 май 2013 г.

Random reads May


Hosted by I'm loving books

"Случайна книга" е меме, в което, с помощта на безценния random.org или друг негов роднина, на лотариен принцип, едно заглавие, на което да обърнем малко внимание през месеца. За април ми се падна "Знакът на Атина" на Рик Риърдън. Успях дая подхвана едва в последните дни от месеца, и съм едва на половината, но съвсем очаквано я обожавам. Но повече, като я свърша :)
За този месец вече разширих малко кръга - добавих всичките си книги за четене в Goodreads. От общо 69 възможности, късметлийската беше 47 - което е "Възраждането на Атлантида" на Алиса Дей. Тази книга си спечели моята лична награда "най-зле подбрана корица" за 2012, но иначе от разни форумни другарчета имам добри отзиви. Дано предсесийно да ми остане време за нея.

Random reads is a monthly meme Hosted by I'm loving books where we randomly choose one book from our TBR lists.
Last month I had a very good pick - The mark of Athena by Rick Riordan. I was able to start the book only in the last days of the month, and I am still only half way through, but it's as awesome as I thought it would be.
This time I enlarged the list of books, adding those I got since the beginning of the year. So of total number of 69, the lucky number was 47 - and it was Atlantis rising by Alyssa Day. This book won my own "worst cover choice"award for 2012, but still I am hearing good things from forum friends and I am looking forward to checking it.