About Me

Моята снимка
Здравейте! Аз съм Нина - или Топчо :) Добре дошли на моите странички, където плямпам основно за книжки и разни сръчности.

Follow by Email

Последователи

Етикети

неделя, 19 ноември 2017 г.

Топчесто раздаване #2 - "Котаракът и черният нарцис"

Акцията ми продължава и е време за втора книжка за предаване нататък :) Ако някой се чуди за какво иде въпрос, ТУК обяснявам ;) Благодаря на всички за участието за "Гънка във времето" - тя вече си намери нов собственик и ще отпътува към нея по някое време тази седмица. Междувременно обаче, ето я следващата книжка:

Реших сега да  е тази книжка, защото наскоро говорихме пак за книгите игри с книжни другарчета. Това беше първата такава книга, която пробвах, и тук може да прочетете впечатленията ми от нея - РЕВЮ. Беше интересна, но като цяло с времето реших, че книгите-игри от този модел просто не са за моя вкус.

📢 На последната страница, където са "Дневниците на приключението", два са попълнени! Извън това, мисля, че по книгата няма забележки. Все пак, става дума за четени вече книжки.

Ако желаете вие да сте следващия читател на "Котаракът и черният нарцис", може да изявите желание до 23 ноември, четвъртък. При повече от един желещи ще избера победител на случаен принцип в петък.

Правилата са същите като миналата седмица, но ето ги отново:
За да участвате:

  • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
  • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
  •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ви наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) Ще оценя, ако тагвате другарчета, които още не са взели участие в съответното теглене, за да разберат повече хора НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
  • На деня след крайния срок (т.е. - ако е до четвъртък - в петък) на случаен принцип ще изтегля някого.
  • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.

 Надявам се да има участници - и успех!

вторник, 14 ноември 2017 г.

[придобивки] Enigma box unboxing

От седмици се каня да напиша този пост, но все не ми оставаше време. През всичките дни обаче не спирах да се пискам от кеф всеки път, когато погледна новите си придобивки.

Еnigma Box привлече вниманието ми от доста месеци, но все или темата не ми подхождаше, или нямах възможност. Когато обаче обявиха "Властелинът на пръстените" просто нямаше как да пропусна. Нямаше как! И така, с колежката ми Нели си взехме кутийки - и когато ги разопаковахме дружно на кафето сигурно сме били голяма картинка :D Но ентусиазмът ни нямаше как да бъде спотаен, докато разпъвахме карти на Средната Земя, примирахме от умиление при вида на интерпретацията на Задругата и ни изтичаха очите по Безценното.
Това е една не пълна снимка на съдържанието на кутията - непълна, защото от момента, в който донесох чашата вкъщи, тя непрекъснато беше пълна. Дори и в момента сърбам чайче от нея. Но нека обобщим какво намерихме в кутията:
  • Калъфка за възглавница (голяма) с карта на Средната Земя
  • Тениска 
  • Магнитче
  • Май прешъс (пръстен)
  • Чаша
  • Бисквита
Калъфката е от много приятен материал и е доста голяма. Още не съм я пробвала, защото съм в процес на местене, но вече знам, че искам да я сложа на дивана. Тениската също е супер мекичка - и самият плат, и щампата нямат нищо общо с тениската ми от кутията за Отмъстителите. Изборът на картинка отново е доста смел - с един от най-известните цитати - YOU SHALL NOT PASS, но придружен от Гандалф в стил... Тоторо? Каквото и да е, обожавам тази тениска. Взех си М размер и ми е точно.


Чашата!!! Чашата с Котешката задруга е категорично любимото ми нещо от кутията. Не вярвах, че ще мога да се зарадвам толкова на чаша - затрупана съм с такива - но това е толкова сладурско, че просто се влюбих. Просто - вижте Гимли!
Бисквитката беше единственото нещо, което малко отстъпваше на останалото съдържание. Много ми хареса смелото решение да сложат Ам Гъл на курабийката, и на вкус беше добре, но самата картинка беше лепната много набързо, стърчеше, и целофанът я беше размазал малко. Бисквитката обаче се хапва, а остават всички чудесни неща! Продължаваме към тях!
Маййй Прешъъъъъс! Предишният ми Единствен пръстен беше сребърен, но с годините стана в доста окаяно състояние. Този е обикновен метален пръстен (другарчето ми го пробва с магнитче), но е шайни и прешъс :D Беше размер 8, което до този момент не ми говореше нищо, защото рядко нося пръстени :D В случая, на мен ми става на палеца, на Нели ѝ ставаше на средния пръст. Смятам обаче да взема пример от Фродо и да го сложа на верижка.

Магнитът е отново със Задругата - този път в класически вид, и с един от любимите ми цитати от книгата.
Не всяко злато сияе,
не всеки скиталец е враг.
Здрав старец не вехне до края,
не жари слана корен як.

 В случая просто исках да се пробвам дали помня - и да, всичките стихове са в главата ми, за разлика от може би нужните неща, които трябва да помня. Но какво залъгваме - тези рими са колкото прекрасни, толкова и нужни. И докато "Единствен пръстен ги владее" навява доста по-мрачни настроения, то стихове като "Започва път от моя праг" и гореспоменатото стихотворение са наистина думи, които може да си повтаряш всеки ден и които са сентенция на всичката мъдрост и нежност в книгите на Толкин.

Обобщено, останах изключително доволна от кутията. Създателите ѝ бяха събрали и класически символи на "Властелина" като пръстена и Средната Земя, така  и по-разчупени неща, като супер сладката Котешка задруга и Тоторо Гандалф - и така задоволиха наведнъж всичките ми щения. Сега само се надявам покрай забавянето си с постването, тъй като още не съм поръчала, да не изтърва новите кутии. Да, кутии. Множествено число. Е, аз тичам да се разоря!

неделя, 12 ноември 2017 г.

Топчо се мести - раздаване #1

Здравейте, четящи деца!
Покрай работата и бавно напредващото Нано, напоследък не ми е оставало време за блога, въпреки че имам няколко написани ревюта на хартия, които само чакат да бъдат дигитализирани. Този пост обаче е за друго съобщение, а не за да се жалвам, че нямам време (но все пак - жал, жал, жал).

Топчо се мести.

Не, блогът ми се мести на друг адрес или платформа. Ще се местя да живея заедно с другарчето си, което е супер по всички показатели, но откъм пространство ще ни е малко кътаво. Затова ще ми се наложи да предам нататък по-скоротечно някои книжки, отколкото обикновено. Засега съм пренесла само две от библиотеките си, и мястото почти се изчерпи, а ми остава още една и всичките ми учебници. А аз не съм много добра във въздържането...

От години отделям настрани книжките, които знам, че няма да чета втори път и ги давам на други, нови читатели. Това  обикновено ставаше чрез читателските предизвикателства във Форум Муза. Там на всеки три месеца теглех билетче с името на някой участник, и победителят си избираше по свой вкус книжка от селекцията ми. Ако някой от участниците от предизвикателствата чете това и се обезпокои, че вече няма да раздавам наградки там - спокойно. За Коледното теглене съм избрала две томчета, които страшно много харесвам, и се надявам да допаднат и на победителя. Така че не забравяйте да се отчетете преди Коледа :)

Сега обаче, тъй като ще трябва за по-малко време да освободя повече книжки, реших да ги раздавам тук, с помощта на блога ми и на фейсбук страничката ми. Едно важно уточнение - това са, в по-голямата си част, вече четени книги. Ако има някакви забележки по тях, и ги помня, ще бъдат споменати. Ще сложа линк към ревю на книгата, ако има такова, за да разберете какви са моите впечатления. Ще има книжки от доста разнообразни жанрове и години, така че предполагам всеки ще види нещо, което да му хване окото и да му се прииска да участва!

Планът ми е всяка седмица, докато имам такива книжки, е да пускам една. Ако ви харесва и имате желание да я получите, пишете коментар под поста във фейсбук (ако първо четете този пост в блога ми - идете на фейсбук страничката на Wanderbook ) Не сте длъжни да сте харесали страницата и няма да проверявам, но ще ме зарадвате, ако го направите. Причините да е по една седмично са: 1) трябва ми малко време да преценя кои книжки ще предам и за кои ще се намери място и 2) аз ще поема доставката ( с Български пощи) и така ми е по-леко, отколкото ако наведнъж трябва да изпратя десет книги. Ако по някаква причина искате доставката да е с куриерска фирма, ще е за сметка на победителя. Съжалявам, но мога да си позволя да поема само доставка с пощенските служби, а и досега не съм имала реален проблем - не съм имала изгубена книга, а от три-четири години изпращам награди за предизвикателствата. Само се оглеждайте за бележките от пощальона ;)

И вече да преминем към същественото! Първата книжка, която предавам нататък е "Гънка във времето" на Маделин Ленгъл.


Тук може да прочетете ревюто ми на книгата -> http://topchochanbooks.blogspot.bg/2017/09/book-review_17.html
Може да изявите желание да я спечелите до четвъртък, 16 ноември.

Тъй като е първия такъв пост, обобщавам накратко "правилата":
За да участвате:
  • Напишете коментар под поста за съответната книжка във фейсбук страничката на Wanderbook
  • Повечето книжки вече са четени, само някои са съвсем нови.
  •  Не сте длъжни да харесате страничката. Ако мислите, че някой ваш приятел би се заинтересувал, може да го тагнете. Така вие ще поучите две билетчета за тегленето. (Ако другарчето ми наистина реши да участва, ще трябва и то да коментира.) НО - ако не ви се занимава с лайкване и тагване - не сте длъжни, един коментар "участвам" е достатъчен.
  • На деня след крайния срок (т.е. - ако е до четвъртък - в петък) на случаен принцип ще изтегля някого.
  • Ще пратя книжката с БГ пощи за моя сметка. Щом я пратя, ще пиша на победителя. Ако случайно победителят не желае доставката да е по пощата, а с куриерска фирма - доставката е за негова сметка.
Та това е! Ако "Гънка във времето" не е точно за вас - продължете да следите другите седмици - ще има различни стилове, жанрове и години, защото по принцип моят стил на четене е доста разнообразен. Надявам се да има участници и всички да останем доволни - вие да получите книжка, а аз ще имам място. Поне за малко. Сигурно бързо ще го запълня отново ^^"



събота, 14 октомври 2017 г.

[book review] "Слепият херцог" - Теса Деър

Заглавие: "Слепият херцог"
Автор: Теса Деър

Жанр: романтичен, исторически
Издателство: Егмонт

Топчеста оценка: 5 звезди

Понякога на човек му трябва нещо леко, забавно и незаангажиращо, което да го разтовари. Поне за мен това "нещо" обикновено е под формата на любовен роман. Още от излизането на "Слепият херцог" го бях набелязала, защото - признание - изпитвам слабост към герои, които превъзмогват недъзите си. Но нямах представа колко точно сладко и забавно ще бъде.

Животът на Изи Гуднайт не е лесен - въпреки че почитателите на писанията на баща ѝ я смятат едва ли не за принцеса от приказките.Истината е различна - налага ѝ се да се бори с несигурността всеки ден. Затова тя е решена да се възползва от всяка възможност, която съдбата ѝ предлага. Ако това е рушащ се пълен с прилепи замък - Изи ще го превърне в дом. Ако е някакво подобие на целувка, Изи ще я изпълни с романтика. Ако е нацупен, свадлив херцог, Изи ще го превърне в джентълмен, в чийто разсъдък никой не би се усъмнил. Но понякога може да се окаже, че само решимостта ѝ не е достатъчна... Но може би един хиперентусиазиран фенклуб ще помогне?

Сигурно и преди в любовни романи сте се натъквали на следния сценарий: невинната девойка по стечение на обстоятелствата попада под опеката на съмнителния джентълмен, който се чуди къде да я дене. Тук обаче положението е почти обратното! Изи Гуднайт получава в наследство замък, и този факт сварва неподготвен предишния му собственик, Рансъм, който се оказва поставен пред реалната заплаха да остане на улицата. Фактът, че авторката остави такава силна карта у Изи много ме ме впечатли, и въпреки че ми се искаше да се разиграе дори повече, пак бях много радостна от разчупването на стереотипа. Освен това, Изи е много реалистично гледаща на нещата девойка, без това да помрачи романтиката на персонажа ѝ. Всичко това накуп, и за мен Изи се превърна много лесно в очарователна героиня, която много заобичах и на която постоянно бях съпричастна.
Рансъм - другата половина от любовното уравнение - не успя така успешно да избяга от модела за мъжки герой. Съмнително поведение в миналото, изтерзана душа сега, която обаче намира любовта. В отношенията си с Изи обаче и с размислите и страстите си отново основно около нея, както и последния си жест, Рансъм успя да ме спечели.
Споменава заслужават и второстепенните персонажи. Дънкан е класическият верен иконом с неизменен чар, а госпожица Пелъм бе героиня, която заобичах по неочаквани причини - защото доказа, че може да намерим приятелство в лицето на най-различни хора, дори и да има голяма разлика в социалния (не точно) статут :) Казано с по-прости думи - зарадвах се на осъзнаването на Изи, че при други обстоятелства не би помислила госпожица Пелъм за приятелка, заради огромните разлики в темперамента и характерите, но веднъж събрали се заедно, тя ѝ даде шанс и резултатът беше очарователен. И не на последно място.... най-въодушевеният фенклуб на века! Наистина не мога да ги опиша и само ще се опитам да ви убедя да прочетете и да видите - но феновете на историите на Гуднайт са прекрасни, сърдечни и абсолютно смахнати.

Те обаче не бяха единствената причина да се смея. Повествованието беше изпълнена с фрази, които единствено мога да обясня с желание на авторката да развесели читателите. В друг случай бих ги нарекла абсурдни (и някои са) и не бих ги оправдала. Но факт е, че заради абзаци като:
"-Разбира се, че не сте длъжен, Ваша светлост - рече тя, колкото можеше по-спокойно вбесеното му ляво зърно."
се хилих наистина докато останах без дъх и ме караше по-късно да се усмихвам дори и в кофти моменти тези дни.

"Слепият херцог" се превърна от книга, която избрах да почна наслуки в един от любимите ми исторически любовни романи (за който се чуди - на първо място засега е "Красавицата и звярът" на Аманда Куик). Беше изключително забавен,  разчупен, но не изневерява на титлата си на любовен роман и в него намерих точно това, което търсех, и дори и повече :)

петък, 22 септември 2017 г.

[book review] "Драконът на негово величество" - Наоми Новик

Заглавие: "Драконът на Негово Величество"
Автор:Наоми Новик
Поредица: Темерер #1

Издателство: Инфодар
Жанр: алтернативна история, фентъзи

Топчеста оценка: 5 звезди

Откакто преди няколко месеца прочетох "Изтръгнати от корен" на Номи Новик, просто отвътре ме глождеше да прочета отново книгите, с които за първи път се запознах с нея -  "Драконът на негово величество", първата книга от поредицата за Темерер.  Щом избрахме историческа тема за блог-предизвикателството с Марти този месец, не устоях на изкушението да свия малко от определението и да отмъкнато отново първия том от библиотеката.

Годината е 1805 и войната с Наполеон е в разгара си. Капитан Уил Лорънс е горд член от флотата на Негово величество и самоотвержено би защитил страната си на който и фронт да го прати адмирал Нелсън. Съдбата обаче има други планове за Лорънс - при абордажа на френска фрегата англичаните намират на борда ѝ необикновен и безценен товар... който ще преобърне кариерния път на Уил. Един новоизлюпен дракон, който избира именно Лорънс за свой ездач - а това е предложение, което не може да откаже.

Йъп. Дракони! По история винаги изпускат най-интересното. А в случая е именно факта, че войната се водила не само на земята и сред вълните - но и във въздуха - от гърбовете на зверове с различни размери и способности. Огнедишащи испански Огнени стрели, отровни Грейунги от островите и не на последно място - китайския империал, който получава от Лорънс името Темерер.

Ако питате мен, самата дума "дракони" трябва да е достатъчна да ви накара да прочетете тази книга. А исторически акуратни дракони е дори по-добре от обикновени дракони! Признавам, че историческите ми познания не са на особено високо, но все пак успях да разпозная някои събития и много ми хареса колко естествено и  безшевно е вмъкнат този фантастичен елемент. Тук имаме супер естествена алтернативна история и докато я четях ми беше направо трудно да повярвам, че може да е иначе. Че може тази война да се е случила без дракони. Стигнах дотам да си представям други исторически моменти, пресъздадени на същия този фон - първите "опитомени" дракони сред римските легиони или пък страховити нацистки дракони. Ако чуя, че авторката е написала още нещо в същата вселена, ще съм на седмото небе от кеф!

След "Изтръгнати от корен" още повече се възхитих от писателските способности на Новик. Не само в повествованието ѝ, но и в изграждането на героите. В "Изтръгнати от корен"  тя боравеше с герои в сивата гама, докато тук Уил Лорънс и Темерер са идеални. НО и в двата случая изпълнението е перфектно! Много заобичах Саркан, не по-малко - капитан Лорънс. Уил Лорънс е наистина идеалният капитан и на всяка крачка му се възхищавах - на стоицизма и готовността, с който прие новото си задължение, което преобърна живота му с краката нагоре. Непредубедеността, с която пристъпи към цялото това начинание и която му позволи да види и да се възхити на интелекта, способностите и характерите на тези уникални създания, с които му се наложи да се сработи, и любовта и приятелството, които се родиха в следствие. И това - гарнирано с щипка срамежливост, старомоден етикет и подреденост, които станаха причина за очарователни моменти, особено в общуването с Темерер. Драконът пък е като някаква уникална комбинация от любопитно тригодишно и супер мил, интелигентен и възпитан тийнейджър (да, това комбо е невъзможно по всички параметри). Но накратко - и Уил, и Темерер бяха супер сладки сами за себе си и просто неустоими заедно. Разтапях се като четях за тях и ги обявявам за една от най-очарователната неромантична двойка, съществувала някога.

Но не бяха само Лорънс и Темерер - всеки от останалите герои ме развълнува. Предатели, патриоти, негодници, благородници по душа или само по име. И дракони - прекрасни, благородни дракони във всякакви размери и с най-различни способности. Страдах заради Левитас, кефех се на Емили, попивах всеки миг в тази компания на дракони и хора. А най--много страдах... когато книгата свърши и едно малко гласче в ъгъла на съзнанието ми ми подшушваше, че в истинската история дракони няма.

Но аз набързо го шътнах :D

Защото правилният свят е пълен с интелигенти готини дракони и Наоми Новик е успяла да зърне късче от тази прекрасна алтернативна вселена и да ни го покаже. Не изтървайте да го прочетете!

четвъртък, 21 септември 2017 г.

[придобивки] POSTboxing & UNboxing

Когато най-накрая си позволих да се отдам на изкушението на абонаментните кутии, независимо по каква тема са,  си поставих едно условие - да ползвам нещата, които получавам с тях. Затова реших от време на време да си правя равносметка и да видя какъв е "коефициентът на полезност" на кутиите :D Естествено, книгите не ги броя, те рано или късно ще бъдат прочетени :D

  • COOLтия - Отмъстителите
COOLтията с тема "Отмъстителите" разопаковах тук. Накратко в нея имаше тениска, ключодържател, две значки и две бисквити. Значките и ключодържателят намериха място на раницата ми. Бисквитките е ясно къде отидоха :D Тениската обаче сложих само веднъж-два пъти, защото щампата наистина ми е некомфортна. Оттогава Куултия не са пускали тема, която да ми е интересна и доста трудно намирам инфо за съдържанието и качеството на следващите кутии - поне на сайта и във фейсбук страницата им не виждам. (Затова, хора, unbox-вайте! XD) Във всеки случай, освен ако не пуснат някоя супер интересна за мен тема, едва ли ще повторя.

И следват БОПС кутиите :D
  • "Морски мистерии" - разопаковане тук
"Морските мистерии" се оказа една от "най-полезните" кутии. :D Черната торбичка с вълшебния цитат "Да намериш време да четеш е като да намериш време да обичаш" ми е неизменен спътник оттогава. Понякога дори заменям дамската си чанта с нея, защото, ако питате мен, няма нищо по-красиво и стилно от горното твърдение. Успях да я закача на един парапет преди месец и да скъсам презрамката, но я приших обратно и продължава да ми служи вярно.
Само тази нещастна огризка остана от сапунчето Аквамарин. Започнах го доста след като получих кутията, но много го заобичах. Определено един от най-хубавите глицеринови сапуни, които съм ползвала. Изключително мека пяна, траен аромат на кожата след това и блокчето не абсорбираше излишна вода - т.е. не се превърна в каша, което винаги ми е било проблем с глицериновите сапуни, които съм купувала преди. Ако имам възможност, бих ползвала същата марка пак.
Лупичката стана част от плажния ми комплект срещу кърлежи за дежурствата ми на плажа (лупа, фенерче и кибрит, другото го имах в пункта). Увеличението е малко, но все пак щеше да е достатъчно. За щастие, не ми се наложи да вадя кърлежи, но ми беше добре да знам, че съм подготвена.
Огледалцето пък си ми е в чантата, и въпреки оплакванията ми от дизайна, функционира най-активно :)

  • "Четат ли двама"
Два месеца не се наканих да направя пост с разопаковането на двойната кутия по случай рождения ден на БОПС. Каквато съм нахална, се надявах да е дори по-двойна от това, което получихме :D Но всичко вътре ми хареса, а някои предмети бяха веднага оползотворени:

Ключодържателят на Перон 9 3/4 дойде точно навреме, досущ като Хогуортс Експрес. Наскоро се беше откъснал ключодържателя ми за Бургас. Това е връзката ключове, които напоследък ползвам по-рядко, но точно там е и чипът ми за намаление от книжарница Хеликон, така че книжно отиде при книжно :)
Стикерите с Дарт Вейдър пък веднага залепих на калъфа си за таблет (с клавиатура на кирилица, похвал, похвал). И качеството им изглежда наистина е добро, защото доста го разнасям из чанти, а те не са се замърсили изобщо.
Чашата на "Четат ли двама" влиза в употреба доста по-често, отколкото мислех. Често посягам към нея между другото, и особено когато готвя, защото често се оказва, че паралелно ползвам 3-4 чаши.

Книгите от тази кутия също ми допаднаха като заглавия  - имах предчувствие за тях :)

И накрая е време за едно разопаковане на последния БОПС,който пристигна -
  • Неочаквани уроци
В първия момент, когато отворих кутията много се впечатлих от цветово издържаната комбинация. Цялата кутия и съдържанието беше оформена в черно и интензивно оранжево. Най-отгоре беше черната тетрадка, която е любимото ми нещо от този БОПС. Елегантен и закачлив дизайн и мека хартия - тази тетрадка определено ще бъде наследник на настоящата ми (дез)организационна тетрадка.
Следващият елемент бяха малките листчета. Малко се обърках като ги видях, защото от описанието (аз съм от хората, които първо четат БОПС писъмцето) очаквах книгоразделители. Тези лепки са определено сладки, но няма да са ми много от полза. За книгоразделители не ползвам такива, нямам какво да отбелязвам в учебници, а за съжаление не съм от онези хора с красивите подредени журнали с украсени страници. Надявам се да им измисля подходяща употреба.
Отдолу беше мешката. Признавам, не ми допадна. Никога не съм носила мешка и надали ще почна. А въпреки че в кутията тази контрастна комбинация стои добре, за навън този цвят ми е твърде агресивен. И макар да съм голям фен на Хари Потър, струва ми се, че можеше да се избере и по-тематичен цитат за кутията.
И накрая - разбира се, книгата. Тук определено бях неподготвена! Наистина оригинално тълкуване на темата на месеца. Не бях чувала преди за това заглавие и не е нещо, което обичайно би привлякло вниманието ми. Ще почака, докато се наканя да я прочета, но това е обичайната съдба на всички книги, озовали се в библиотеката ми. Надявам се в крайна сметка да ми хареса.

Като равносметка на първоначалните впечатления обаче, тази септемврийска кутия за мене беше най-слабата. Очаквах я с голямо нетърпение, но само един предмет от четири наистина ми допадна. За някои обаче, доколкото прочетох, това се превръща в любима кутия, така че както обикновено всичко е въпрос на вкус. Надявам се следващата да е повече по мой вкус, защото темата звучи прекрасно и магично. А дотогава ще се опитам да оползотворя и нещата и от тази.

А вие за какво ползвате получените джунджурийки? :D


сряда, 20 септември 2017 г.

[book review]"Изгубена в книга" - Дженифър Донъли

Заглавие: Изгубена в книга
Автор: Дженифър Донъли
Поредица (един вид): от света на Красавицата и звяра

Издателство Егмонт
Жанр: детска, фантастика, приключенска, романтична

Топчеста оценка: 3,5 звезди

Винаги ми е кофти, както предполагам и на всекиго, когато съм много нахъсана на дадена книга, а тя не потвърди очакванията ми. Кофти ми е, че не мога да се включа пълноценно към ентусиазма на другите читатели, и малко им завиждам, че на тях се е харесала, а на мен - не. Но подред.
Както и преди съм опявала, голям фен съм на "Красавицата и звяра", а скорошната игрална адаптация ме очарова напълно. Не вярвах, че някога ще го кажа, но някои неща ми харесаха дори повече от оригиналния вариант - например това, че тук Звярът не само може да чете, но и го прави доста дейно (което за мен бе напълно логично, при условие че няма много други занимания в замъка, и че е принц, все пак). А сюжетът на "Изгубена в книга" прилягаше идеално на характера на Бел, на нейния опит да избяга от обикновеното, и не на последно място - на библиотеката на Звяра - най-страхотния подарък на света. А с Дженифър Донъли се запознах от сагата ѝ за русалките, която още ми предстои да завърша, но от първата книга бе разкошна.

Така че - прекрасна база за история, чудесен автор - какво би могло да се обърка? Ами, и аз не знам, но определено не се разбрахме с "Изгубена в книга".
Действието се развива скоро след паметния момент с подаръка на Звяра - развълнуваната Бел няма търпение да разучи библиотеката и цялото ѝ съдържание. Но една книга привлича вниманието ѝ - "Никога вече". Нейните страници се оказват път към една прекрасна история - изпълнена с пътешествия, забавления, приятели. История, която, стига Бел да пожелае, може да бъде нейната. Но дали наистина тази идеална приказка е това, за което копнее? И дали, ако се изгуби в страниците на тази книга, няма да изгуби много повече?

Още от пролога нещата не ми потръгнаха. Първата ми не особено приятна изненада бе, че тук завръзката е базирана на сблъсъка между Смърт и Любов,  приели формата на две сестри. Можем да говорим надълго и нашироко за образите на Любовта и Смъртта, за la petite mort и за връзката между тях, но опозицията им тук, в света на тази приказка, ме остави в недоумение. Макар че в този филм загубата от смъртта бе изведена по-напред с майките както на Бел, така и на Звяра, за мен никога няма Смъртта да бъде основният антагонист в тази история. За мен тук винаги битката е била срещу неразбирането - на околните спрямо нас, и това, което ние проявяваме към тях, на самотата, бягството и отчуждението. Да се приведе това под общия знаменател на Смъртта, бе меко казано неудовлетворително. Добавяме към това някаква версия на магьоснически шах и облог за пари (Любовта се обзалага за пари, когато може да има толкова по-интересни неща!?) и още преди първа глава се чувствах по-скоро разочарована.

Но това беше само прологът, и реших да продължа смело напред. Сега е моментът да изтъкна нещата, които наистина ми харесаха в книгата. Дженифър Донъли наистина пише някак мило и уютно, и това си личеше и тук, въпреки че явно се е целила в по-млада аудитория. Както казах, историята за това как може да се изгубиш в книга е просто идеална за тук. Ако успеех да се дистанцирам от знанието коя е всъщност графинята, светът на Никога вече беше пленително изграден. Донъли има нюх за детайлите, като тук любимите ми бяха имената на нещата - като например Анри де Шоз Пасе - графът на отминалите дни. А от цялата история има две важни поуки. Едната, естествено, е да внимаваме да не се изгубим в някой прекрасен, но нереален свят, било той изграден от книги, от телевизия, от интернет, или дори само от фантазии. Защото колкото и успокояващи да са, ако човек се гмурне много дълбоко, може да изпусне истинските, реални неща в живота. А другата е - не оставяй някой друг да пише историята ти. Две прекрасни, важни неща, които трябва да стигнат до всички млади читатели, и да почерпят те сила и храброст от Бел и да намерят баланс.

Същевременно много неща в разказа ме поразочароваха. Не останах с чувството, че историята реално обогатява света на Красавицата и Звяра. Една част от събитията бяха преразказани по-скоро без нужда, предвид обема, но нямах голям проблем с това. По-скоро не ми хареса как бяха... пренесени някои моменти.
Click to view spoiler!
Например разговорът с Чип, когато той я пита дали е щастлива в Замъка и в селото и Бел си дава сметка къде се чувства по-добре. Или още по-важният епизод с разговора с Морис, когато Бел почти пряко волята си защитава Звяра и си дава сметка за привързаността си към него. Това така важно осъзнаване го имаме по-нататък в историята, когато Бел се опитва да докаже на съселяните си, че Звяра е безопасен. И ако го изместим по-напред... се губи. Приемем ли тази книга за част от света на "Красавицата и звяра", то тези моменти са се разиграли веднъж и губят силата си. А това е един от най-значимите елементи от романтичната нишка за мен. Ако мога да цитирам любимата си Робин МакКинли - ... they were dear to me, but he was dearer yet. 

Към развръзката на книгата си мислех, че ще мога да закръгля на 4 звезди, но отново един епизод не ми допадна
Click to view spoiler!
Как придаваме човечност на автоматон, който няма сърце? Пришиваме му текстилно сърце! Само аз ли виждам в това директно епизода от Вълшебникът от Оз и Плашилото?

Дребнава ли съм? Може би да. Но съвсем субективно, като читател, това са нещата, които ми попречиха да се насладя на книгата с ентусиазма, на който се надявах. А както често съм изтъквала, моите оценки са предимно субективни. "Изгубена в книга" щеше много да ми хареса, ако в основата на завръзката беше нещо друго, което поне за мен по-добре да се връзва с темите на "Красавицата и звяра", дори и да просто сблъсък с друга вълшебница

Все пак препоръчвам Изгубена в книга, особено на по-млади читатели. Наистина има хубави неща, които си струва да достигнат до хората от другата страна на страниците. А също така, за тези, които искат да узнаят още за опасностите да се изгубиш в примамливо идеален свят, препоръчвам Коралайн на Нийл Геймън, а на по-порасналите фенове на Красавицата и Звяра - Бюти на Робин Макинлни. Но в крайна сметка, на всеки пожелавам от време на време да се изгубва съвсем в някоя книга, но после да се връща обратно в нашия свят, освежен и изпълнен със сили.